Business Signature СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Tech Connect 2026

Допреди години „устойчивост“ означаваше резервно захранване и втори сървър. Какво означава днес?

Николай Йорданов: Промени се мащабът на риска. Днес въпросът е дали болница ще може да функционира след кибератака, дали пристанище ще блокира и къде отиват данните ни, когато ползваме чужд изкуствен интелект. Затова технологичният суверенитет е най-голямата бизнес възможност пред България.

Ивайло Йорданов: Ситуацията е парадоксална – пазарът на системна интеграция у нас порасна с над 23% през 2025 г., а по дигитализация сме на последните места в ЕС. Европа отделя огромни ресурси за отбрана и киберзащита. Който подсигури инфраструктурата си, ще остане в тези вериги на доставки. Останалите ще отпаднат.

Къде е България в отбранителните технологии?

Николай Йорданов: През 2025 г. Сухопътните войски приеха Teres-02 – първия български военен разузнавателен дрон, създаден от „Телесис“, „Контракс“ и Техническия университет – София, филиал Пловдив. А технологиите са с двойна употреба – същият дрон може да открива горски пожари и да обследва язовирни стени.

Другата страна е защитата. През октомври дронове удариха търговски кораби в българската изключителна икономическа зона, като, за съжаление, два от тях потънаха. Черно море вече е зона с висок риск за корабоплаването, пристанищата и крайбрежната ни енергийна инфраструктура. Като ексклузивен партньор на Dedrone by Axon виждаме как антидрон защитата излиза от военните бази и отива към пристанища, летища, електроцентрали и морски платформи. Въпросът е колко бързо засичаш обект във въздуха или по водата, с какви средства за противодействие разполагаш и колко бързо можеш да вземеш решение за използването им.

Николай Йорданов: Миналата седмица на летище Чешнегирово се проведе многонационалното експериментално учение на НАТО BOLD ADRA 26 с домакин Съвместното командване на специалните операции. В него елитни формирования от над 15 държави и индустрията тренираха заедно цялата верига – от засичането на дрона до неутрализирането му. „Контракс“ беше една от 20-те компании, които участваха в демонстрациите. Показахме новата версия на Teres – 02V, снабдена със система за вертикално излитане и кацане, антидрон системата на Dedrone засече вражеския летателен апарат, подаде необходимите данни към интерсептора Blaze, за да може той да я порази – по наши данни първото подобно сваляне на дрон чрез кинетично въздействие, реализирано в България.

Защо атаките срещу бизнеса и институциите зачестяват?

Ивайло Йорданов: Защото всичко вече е свързано в една мрежа и нападателите търсят най-слабото място. Проблемът рядко е липсата на защитна стена. По-често е стар сървър без актуализация на открити уязвимости, служител без двуфакторна автентикация или неограничен достъп за външен доставчик. Директивата NIS2 прави ръководствата лично отговорни – киберзащитата вече не е задача на IT отдела, а на изпълнителния директор.

Как да запазим контрола върху данните при този напредък на AI?

Ивайло Йорданов: AI се превръща в стандартна комунална услуга като тока, водата и интернета. Точно затова собствеността върху данните става стратегическа. Кризата с газа показа колко уязвима е Европа, когато зависи от внос на критичен ресурс. Не бива да повтаряме грешката с изкуствения интелект.

Масовата информация може да е в големите облаци, но чувствителните данни на държавата, болниците и енергетиката трябва да останат тук – в локални центрове за данни в общината, болницата или предприятието. Затова внедряваме OSAI на Fsas Technologies (част от Fujitsu) – частна AI платформа, която работи изцяло при клиента дори без интернет, с европейски и отворени модели и без такса за всеки токен, т.е. за всеки въпрос към системата.

Новият български разузнавателен дрон Teres 02v с вертикално излитане

Teres 02 преди излитане

Центровете за данни изискват енергия. Имаме ли капацитет?

Ивайло Йорданов: Ако AI изчисленията се появят навсякъде, електромрежата трябва да ги захрани навсякъде. Мрежата ще трябва да се управлява като интернет – с балансиране на товара в реално време. А за да я управляваш, първо трябва да я виждаш.

Заедно с германската Cuculus стартирахме внедряването на система за данни от интелигентно измерване (MDM) в най-голямото електроразпределително дружество у нас – „нервната система“ на бъдещия smart grid. AI сървърите превръщат почти цялата енергия в топлина, която днес изхвърляме. Утре тя може да отоплява училища, болници и общински сгради. Това изисква общините и енергийните дружества да планират заедно – иначе мрежата ще стане тясното място на дигиталната икономика.

Какво трябва да се запита всеки мениджър още утре?

Ивайло Йорданов: Кои са критичните ни активи? Колко бързо ще засечем атака – в мрежата, от въздуха или от морето? За колко време ще се възстановим след хакерска атака и тестван ли е планът за възстановяване? Къде отиват данните ни, когато ползваме AI? Кой в ръководството отговаря лично?

Николай Йорданов: Отговорите показват дали купуваме чужди технологии, или градим собствен капацитет. България може да спре да бъде само консуматор и да започне да произвежда и изнася сигурност.