Business Signature БРОЙ /// Мениджър 10/2025

Какви специфични тенденции във фармацевтичната индустрия наблюдавате на европейския пазар?

През последните години индустрията се трансформира изцяло. Oт производител на лекарства към стратегически партньор на здравните системи. Виждаме изключителен напредък в биотехнологиите, геномиката и цифровизацията на медицината. Персонализираните терапии вече са реалност, а изкуственият интелект ускорява откриването на нови решения.

Същевременно расте фокусът върху редките заболявания. Области, в които доскоро възможностите за лечение бяха ограничени, но днес науката предлага надежда. Европейският пазар поставя и силен акцент върху устойчивостта. Не само във финансирането, но и в превенцията, информираността и навременния достъп на пациентите до иновации.

В кои терапевтични области са постигнати най-големите иновации до момента?

Онкологията остава водеща посока за научен напредък. Благодарение на имунотерапиите и таргетните медикаменти преживяемостта при редица видове рак значително се увеличи. В MSD сме особено горди с приноса си в тази област и с активното участие на България в международни клинични програми.

Друга стратегическа област е ваксинопрофилактиката. Tя е най-ефективният инструмент за превенция на тежки заболявания и реален пример за това как превенцията спасява човешки животи и средства на здравните системи. HPV ваксината е един от ключовите примери. Благодарение на усилията на Министерството на здравеопазването и експертната общност през 2025 г. програмата за безплатна имунизация се разшири и обхвана не само момичетата, но и момчетата. Това е важна стъпка към равнопоставена и дългосрочна защита срещу HPV-свързаните онкологични заболявания.

Как оценявате достъпа на българските пациенти до иновативни лекарства и терапии спрямо останалата част от ЕС?

През последните години България отбеляза значителен напредък в достъпа до иновативни терапии, достигайки до средноевропейското ниво. Въпреки това все още се наблюдава забавяне – основно поради административни причини. Процесът по включване на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък е дълъг и силно регулиран предимно поради изискването новото лекарство да бъде реимбурсирано в няколко други европейски държави, както и заради други ограничения, сред които фиксираният график за актуализация на списъка. Това означава, че дори при положително решение, ако процесът не бъде финализиран до декември на текущата година, реимбурсацията се отлага с още една година.

Тези процедурни особености, както и необходимостта от актуализиране на фармакотерапевтичните ръководства, забавят навлизането на вече одобрени терапии. Важно е да продължим диалога между институциите и индустрията, за да осигурим по-бърз и предвидим достъп до съвременни лечения за българските пациенти.

Възползват ли се лекари и пациенти от наличните възможности на пазара и ако не – защо?

Българските лекари са изключително добре подготвени и работят с висока експертиза, но системата често не им дава достатъчно гъвкавост. Липсата на актуални национални регистри, особено при онкологичните заболявания и редките диагнози, възпрепятства проследяването на ефективността на лечението и дългосрочните резултати.

Едно от последните епидемиологични изследвания при пациенти с белодробна артериална хипертония у нас показва, че 69,5% от засегнатите са жени със средна възраст 52 години, а 92% са диагностицирани в напреднал стадий на болестта. Това подчертава необходимостта от по-добра информираност, структурирани регистри и последователно проследяване на резултатите, които да помогнат на лекарите да вземат най-добрите решения за своите пациенти.

Какви инвестиции планира или вече реализира MSD в България?

„MSD България“ провежда над 20 клинични проучвания във фази 2 и 3. Повече от 70% са в областта на онкологията, но разширяваме дейността си и в имунологията, инфекциозните заболявания, психиатрията и редките болести. Клиничните изпитвания не само дават достъп на българските пациенти до нови терапии, но и развиват научния капацитет на страната. Българските медицински специалисти и изследователски центрове са конкурентни на европейските и показват високо ниво на професионализъм и организация.

Кои са основните предизвикателства за вашата компания на българския пазар?

Основното предизвикателство е икономическата устойчивост и предвидимост. Комбинацията от изискване за най-ниска цена в ЕС и задължителни отстъпки прави поддържането на някои продукти икономически трудно. Това може да доведе до изтегляне на налични продукти, както и негативно решение за пускане на пазара на нови поради неизгодни икономически условия, респективно до ограничен достъп за пациентите. Необходимо е създаване на дългосрочна здравна стратегия с ясен фокус върху профилактиката и превенцията. Инвестицията в превенция винаги е най-разумната. Тя не само спасява животи, но и намалява бъдещите разходи за лечение. Средства, които могат да се насочат към достъп до иновации и по-добри грижи за пациентите.

Като глобална фармацевтична компания каква е визията ви за ролята на индустрията в следващите години?

Фармацевтичната индустрия вече не е просто производител на лекарства. Тя е партньор в изграждането на устойчиви здравни системи. Нашата роля е да споделяме научното знание, да подкрепяме превенцията и да работим за навременен достъп до терапии. Вярвам, че бъдещето на здравеопазването се основава на три принципа: наука, превенция и партньорство. Само чрез съвместни усилия между институциите, медицинската общност и индустрията можем да постигнем по-дълъг и по-качествен живот за пациентите в България.

Какви нови терапии от портфолиото ви очаквате да бъдат достъпни за българските пациенти през следващите години?

MSD работи активно за осигуряване на достъп до ново поколение биологични терапии, насочени към заболявания с висока социална и медицинска значимост, включително редки диагнози, при които възможностите за лечение досега бяха ограничени.

Една от най-значимите иновации е първата терапия, която действа чрез напълно нов биологичен механизъм. Тя регулира баланса между процесите на клетъчно делене и възстановяване в стените на белодробните съдове. Това е нов терапевтичен подход при белодробната артериална хипертония (БАХ), заболяване, което засяга предимно жени в активна възраст и води до сериозно натоварване на сърцето и дихателната система. Тази терапия е първа в класа си и представлява реален пробив след близо две десетилетия без съществена промяна в стандартите на лечение.