Business Signature БРОЙ /// Мениджър 10/2026

Кой е най-големият дефицит на българската здравна система днес?

Най-големият дефицит не е липсата на технологии. През последните години България разви редица елементи на дигиталната здравна инфраструктура. Предизвикателството е тези данни да се използват не само за отчетност, а и за по-добре информирани решения.

Истинската промяна е преходът от система, която регистрира и заплаща дейности, към система, която измерва здравни резултати. Това означава повече превенция, ранна диагностика, силна първична помощ и по-добро проследяване на хроничните заболявания.

Кое е основното препятствие пред достъпа до съвременни терапии?

Проблемът рядко е един административен етап. По-скоро е комбинация от време, предвидимост и готовност на системата.

Целта е решенията да продължат да се основават на надеждни доказателства, а здравната система да започне подготовката навреме.

Готова ли е България за персонализирани, клетъчни и генни терапии?

Не бих казала, че страната не е готова. По-скоро отделните елементи на системата се развиват с различна скорост. Медицинската експертиза в някои области е налице, но финансовите и организационните механизми следва да се адаптират към спецификата на новите технологии. При някои генетични, еднократно прилагани терапии разходът възниква предварително, докато потенциалните здравни резултати могат да се оценяват в по-дълъг период – това изисква подходящо дългосрочно проследяване и модели за оценка, съобразени с наличните доказателства.

Как да мислим за иновациите – като разход или инвестиция?

Цената се вижда веднага. Стойността често се проявява след години. Ако днес инвестираме в превенция и предотвратим инфаркт след пет години, бюджетът вижда разхода сега. Но пациентът вижда запазено здраве, болницата – избегната хоспитализация, а икономиката – активен човек.

Затова въпросът не е само „Колко струва?“, а „Какъв резултат получаваме?“. Това изисква регистри, данни от реалната практика и измерване на ефекта върху заболяването, качеството на живот и усложненията.

В кои области България може да бъде по-бърза?

Ограниченият ресурс изисква дигитализация с ясен резултат. Не бива просто да пренасяме старите процеси в електронен вид, а да ги подобряваме. България може да напредне чрез измерване на резултатите, използване на данни за ранно идентифициране на риск.

По-малката система може да бъде по-гъвкава, ако има ясни приоритети.

Как трябва да изглежда здравеопазването след пет години?

Бих искала да виждам система, която се интересува не само какво е финансирала, а какво е постигнала – която открива заболяванията по-рано, измерва резултатите и се подготвя навреме за новите медицински технологии.

Фармацевтичната индустрия може да допринася с експертиза и международен опит. Необходими са прозрачни, предвидими и основани на доказателства процеси, разработвани в партньорство с обща цел: по-добър резултат за пациента и устойчива система. Голямата промяна е да преминем от система, която реагира, към система, която предвижда.