What a priviliege it is to not take sides when the ground Beneath you is not the ground being taken. Pavana Reddy Независимо от поетия курс към интеграция в ЕС и НАТО, завършил през януари 2026 г. с присъединяването ни към eврозоната, България и до днес остава трудно разгадаема вселена на небосклона на международните отношения. На държавата се гледа с известно недоверие не заради нейните възможности и още по-малко заради професионалната дипломатическа гилдия, а заради посланията, които София излъчва по ключови теми от международния дневен ред. Непоследователността, граничеща често с непредсказуемост, е съчетана и с трайното недофинансиране на Министерството на външните работи. Заради политиката спрямо институцията в немалка степен днес тя се намира  в положение на функционална бедност. Плахостта да бъде заета конкретна и дори смела позиция, и да се участва в дебата за бъдещето на Европа и света по ключови за всички теми е недъг на държавата и нейното политическо ръководство, а не е недостатък на външнополитическата ни служба. Неспособността ни да дефинираме какво искаме и какво предлагаме не може да бъде компенсирана с обяснения какво не искаме, нито прикривана зад „националните интереси на държавата�...