Привлекателността на колите роботи от научната фантастика е очевидна – те закарват пътниците си от една точка до друга, като им спестяват труда, умората, опасностите и времето, свързани с шофирането. Или поне така ще изглежда близкото бъдеще на автомобилите. В следващите редове ще се опитаме да разберем кога и как ще стане това. Ще се концентриране върху леките автомобили, доколкото товарните и индустриалните автономни машини са съвсем друг разказ.

Безопасност, мобилност и комфорт

Ползи от автономните автомобили са безспорни. Преди всичко те обещават драматично да подобрят пътната безопасност. Има сериозни дискусии за това колко точно безопасни са автономните коли. Според доклад на американската неправителствена организация за пътна безопасност IIHS въвеждането на автономни превозни средства ще намали броя на тежките катастрофи по междуградските пътища с до 25% през следващите няколко десетилетия.

Единствено сигурно е, че колите роботи до голяма степен ще елиминират „човешкия фактор“, който е ключов при 90% от пътните инциденти. Като минимум безпилотните коли не се изморяват, не заспиват зад волана, не изпадат в агресия и по подразбиране спазват ограниченията на скоростта. Колите роботи драстично ще намалят умората на водачите, особено при продължителни пътувания и тежки пътни условия. Всички знаем колко изморително е пътуването в задръстване и тежък трафик. Нещо повече, при достигането на по-висока степен на автономност водачите ще могат да отместят очи от пътя и ръце от волана и да се занимават с нещо друго – например да си починат или да се забавляват. Напълно безпилотните автомобили ще осигурят безпрецедентна самостоятелност и мобилност на възрастните хора и хората с увреждания. Освен това можем да си представим колко животи могат да бъдат спасени, ако колите са способни сами да стигнат до най-близкото спешно отделение.

Труден инженерен проблем

Няма спор, че автономните коли като цяло са нещо добро за човечеството. Причината те все още да не са масово разпространени е проста – създаването на безпилотни автомобили е една от най-трудните инженерни задачи в историята на човечеството. Можем да си представим пътното движение в един голям град като едва организиран хаос. Решаването на тази задача изисква огромна изчислителна мощ, усъвършенствани сензори, както и огромен пътен пробег за обучаване на автономните системи как да реагират при всевъзможни пътни ситуации. Например колите на Waymo (бившия проект на Google за автономни автомобили) до момента са изминали над 20 млн. мили по обществената пътна мрежа в САЩ. Към това трябва да добавим вероятно в пъти по-голям „километраж“, натрупан във виртуални симулации.

В началото бе DARPA

Първите разработки в областта на автономните автомобили започват през 80-те години. До самото начало на XXI век обаче колите роботи бяха твърдо в областта на научната фантастика. Това се промени рязко, когато легендарната американска агенция DARPA (Агенция за авангардни изследователски проекти в отбраната) организира поредица от състезания за коли роботи (през 2004, 2005 и 2007 г.), наречени DARPA Grand Challenges. Състезанията привлякоха някои от най-добрите таланти в роботиката и изкуствения интелект, множество технологични компании и изследователски институции. „Големите предизвикателства“ на DARPA, която е известна като създател на интернет, демонстрираха потенциала на автономните коли и положиха основите на всички следващи посоки на развитие.

Къде се намираме сега?

Основен ориентир в съвременния пейзаж на автономните автомобили са нивата на автономност, определени от международната стандартизираща организация SAE (Дружество на автомобилните инженери). Те варират от ниво 0 (без автоматизация) до ниво 5 (пълна автономност при всякакви условия). В момента повечето пътнически автомобили са оборудвани с ADAS (Advanced Driver Assistance Systems – Системи за подпомагане на водача) функционалности, които отговарят на нива от 0 до 2. Например адаптивният круиз контрол е ADAS от ниво 1.

Пионерът в електрическите коли Tesla изигра важна роля и за масовото внедряване на технологии за автономност. През 2014 – 2015 г. компанията е сред първите, които въвеждат автономна система от ниво 2. Тяхната система Autopilot предложи адаптивен круиз контрол, центриране в лентата за движение, както и навигация, съобразена с трафика. При строго определени условия системата има контрол върху волана, спирачката и газта. Въпреки заблуждаващото си име обаче Autopilot всъщност не е „автопилот“ – водачът по всяко време трябва да следи пътя и да е готов да поеме изцяло управлението. Tesla подготвя надграждане на Autopilot с технологията FSD (Full Self-Driving). Новата система, която е в процес на бета тестване, добавя функции като автоматична смяна на лентата за движение (на магистрали), разпознаване на светофари и „стоп“ знаци. Отново въпреки маркетинга и подвеждащото си име FSD остава на ниво 2, т.е. изисква активен контрол от страна на водача.

Най-доброто до момента

В момента най-усъвършенстваната ADAS система, която може да бъде закупена (като абонаментна услуга), е Drive Pilot на Mercedes-Benz, която се предлага в някои от луксозните серии на марката. Drive Pilot е на пазара от 2022 г. и понастоящем е разрешена за употреба в Германия и в американските щати Калифорния и Невада. Тя е с ниво на автономност 3, което означава, че шофьорите могат да свалят ръцете си от волана, както и погледа си от пътя при определени условия, като например интензивен трафик до определена скорост (около 60 км в час). Една от най-интересните възможности на тази технология е автоматичното паркиране – колата сама управлява волана, газта и спирачката, за да паркира на тесни места без намесата на водача. Трябва да отбележим, че всичко това върви с определени ограничения. Например системата не може да бъде използвана през нощта или при лоши метеорологични условия.

Роботаксита от бъдещето

Това обаче не е всичко. В момента по света има няколко работещи, обществено достъпни услуги с „роботаксита“ от ниво 4. Те позволяват напълно автономно движение без шофьор в кабината в строго дефиниран географски район. Тоест в зоната на услугата можете да извикате кола с приложение на смартфона си, подобно на Uber, но без комуникация с хора. Най-старата услуга от този вид е Waymo One (собственост на Alphabet – компанията майка на Google), която от 2018 г. оперира във Финикс, Аризона, а междувременно се разшири към Сан Франциско, Лос Анджелис и Остин в САЩ. От своя страна в Китай действат местните Baidu Apollo Go и Pony.ai.

До края на десетилетието се очаква популярността на роботакситата да расте. През 2025 и 2026 г. Volkswagen възнамерява да стартира в Германия търговска услуга за доставки и споделено пътуване със самоуправляващ се автомобил. Автономните автомобили от ниво 4 ще бъдат базирани на техния електрически микробус ID Buzz.

В непосредственото бъдеще ще имаме роботаксита и тук, на Балканите. Хърватската компания Rimac подготвя своята услуга със самоуправляващи се коли Verne, която трябва да стартира в Загреб до 2026 г. Очакванията са Verne да разполага с високотехнологична двуместна кабина с функции като голям дисплей и мощна аудиосистема.

Разбира се, Tesla не остава по-назад и планира създаването на своята роботакси услуга, наречена CyberCab. Наскоро представянето на проекта бе отложено за октомври. Това допълнително засили скептицизма към CyberCab от страна на инвеститорите. Популярно е мнението, че подходът на Tesla да използва само камери за автономната навигация е силно проблематичен. Междувременно конкурентите на компанията инвестират сериозно в комплекти от различни сензори и в изчислителна мощ за автономно шофиране.

Инвестиционен динамит

В допълнение на ползите от автономните коли, които изброихме по-горе, роботакситата се радват на много позитивни оценки за техния потенциален икономически ефект. Ако вярваме на прогнозите, те може да се превърнат в милиардна глобална индустрия.

Според прогнозата на инвестиционната компания ARK Invest до 2030 г. автономните таксита може да добавят до 26 трилиона долара към световния БВП в резултат от повишена производителност, намалени транспортни разходи и новите източници на приходи от роботизираните таксиметрови услуги. Това е, меко казано, главозамайващо число. Ако тази прогноза стане реалност, това само по себе си ще превърне автономните таксита в една от най-трансформиращите иновации в историята.

Встрани от преките икономически ползи има големи позитиви и за околната среда и човешкото здраве. Тъй като автономните коли ще са предимно електрически, това ще доведе до подобрение в качеството на въздуха и сериозни намаления на директните и индиректните емисии.

Предизвикателства

Разбира се, не всичко е безметежно. Сред очакваните предизвикателства е възможното сътресение на пазара на труда, доколкото е очевидно, че роботакситата нямат нужда от водачи. Ако обаче имаме предвид задълбочаващата се кадрова криза и дефицита на професионални шофьори, този проблем може да се разреши сам. В същото време е ясно, че парковете от автономни коли ще създадат пряко или непряко нови работни места, свързани с управление и поддръжка, както и с разработка на софтуер.

Европейско лидерство

В глобален мащаб, най-голямата пречка пред автономните коли си остават несъществуващите или изоставащите регулации. За щастие, ЕС вече разполага с най-усъвършенстваната и детайлна (в сравнение например със САЩ и Китай) регулаторна рамка за пускане в употреба на автономни коли от 4-то и 5-о ниво. Тя включва хармонизация между страните членки и налага високи изисквания за безопасност и качество.

Скоро и по нашите улици

И така, кога и какво може да очакваме? Умереният базов сценарий на McKinsey предвижда постепенно масовизиране на безпилотните автомобили още преди края на сегашното десетилетие. До 2030 г. 12% от новите леки автомобили ще се продават с автономни технологии от ниво 3+, а през 2035 г. този дял ще достигне 37%.

Обобщеното мнение за появата на „Светия Граал“ на автономното управление – технология с автономност от 5-о ниво (пълна автономия при всякакви условия), сочи около 2030 г. Става дума за разработката на такава технология, докато практическото ѝ въвеждане ще бъде по-далеч в бъдещето.

Предвид всичко казано дотук, включително за регулаторната рамка, няма да е прекалено да кажем, че може да видим роботаксита от ниво 4 в големите български градове преди края на десетилетието.