БНБ: Българите спестяват повече, но за сметка на потреблението

Склонността на домакинствата към спестяване се повишава през четвъртото тримесечие на 2024 г., в съответствие с влошените потребителски нагласи в края на годината. Нетните активи на домакинствата в банковата система леко нарастват поради продължаващия ръст на депозитите, но, въпреки това, високото ниво на кредитите ограничава натрупването на нетни активи, които остават под средното за последните десет години, подкрепяйки потреблението. 

Това са констатациите в тримесечния икономически преглед на Българската народна банка.

Инфлация и фискална политика

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се ускорява до 4% през март 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., водена от по-бързия ръст на цените на храните, административно определяните стоки и услуги, както и от намаляването на спада на цените на енергийните продукти. 

Услугите имат най-висок принос за инфлацията, следвани от административно определяните цени и хранителните продукти. Фискалната политика продължава да оказва проинфлационно влияние чрез увеличение на социалните плащания, минималнате заплата и бюджетния дефицит, което поддържа високо потребление и ограничава ефекта от паричната политика на ЕЦБ върху лихвите. 

Очаква се инфлацията да остане близо до текущите нива през второто и третото тримесечие на 2025 г., подкрепена от нарастващите разходи за труд и силното потребление.

Приходи на домакинствата

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общите доходи на домакинствата в България отбелязват номинален ръст от 17.6% на годишна база, ускорявайки се спрямо 16.6% през предходното тримесечие, според данните от Наблюдението на домакинските бюджети на НСИ и изчисленията на БНБ. Този ръст се дължи основно на категорията „други приходи“, включваща продажби, редовни трансфери от други домакинства и еднократни постъпления от застраховки, лотарии и наследства. 

Въпреки това, годишният ръст на доходите от работна заплата леко се забавя до 16.5% спрямо 17.1% през третото тримесечие, което съответства на данните за средната брутна заплата от краткосрочната статистика на НСИ, но е по-слабо от забавянето, отчетено в националните сметки. В реално изражение, благодарение на забавянето на потребителските цени, общият доход нараства с 15.3%, а реалният разполагаем доход достига 15.0% на годишна база, което е ускорение спрямо 13.3% през предходния период.

Разходи на домакинствата

Общите разходи на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2024 г. нарастват номинално с 13.7% на годишна база, но темпът се забавя спрямо 16.2% през предходното тримесечие. Това забавяне се дължи предимно на по-слабия ръст на потребителските разходи, които достигат 12.7% спрямо 15.4% през третото тримесечие. 

Най-значителен принос за това имат намалените разходи за свободно време, културен отдих, образование и здравеопазване. В реално изражение потребителските разходи нарастват с 10.4%, което е по-бавно от 12.9% през предходния период. Въпреки това, данните от националните сметки показват ускорение на реалния ръст на частното потребление до 5.1%, което предполага високи нива на потребителските разходи. Разходите за данъци и социални осигуровки нарастват по-бързо, увеличавайки дела си в общите разходи. 

Кредитиране 

През първото тримесечие на 2025 г. тенденцията към ускоряване на годишния растеж на кредита за домакинствата, започнала от края на 2023 г. и наблюдавана през 2024 г., бе преустановена, като растежът се запази близо до този в края на 2024 г.

Жилищните кредити продължават да имат най-висок принос за общия растеж на кредита за домакинствата, като годишният им темп на нарастване към края на март 2025 г. възлиза на 26.4% (26.3% през декември 2024 г. и 28.6% през септември 2024 г.).  

Основен фактор за търсенето на кредити от страна на домакинствата продължиха  да бъдат нарастващите доходи от труд и ниските нива на лихвените проценти по жилищните кредити, отчитат от Българската народна банка.