Европейските фондови борси започват седмицата със смесени резултати*

Европейските борсови индекси регистрираха смесени резултати в ранната търговия в понеделник, докато инвеститорите продължават да оценяват  икономическите последици от войната в Близкия изток, предаде Ройтерс.

Общоевропейският индекс STOXX 600 отчете ръст 0,27 пункта, или 0,05%, до 596,12 пункта. Бенчмаркът се е понижил с повече от 6% от рекордно високото си ниво през февруари, преди избухването на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

 Немският показател DAX се повиши с 36,77 пункта, или 0,16%, до23 484,06 пункта. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 напредна с 35,96 пункта, или 0,35%„ до 10 297,11 пункта. Френският измерител CAC 40 се понижи с 8,52 пункта, или 0,11%, до 7 903,01 пункта.

Акциите на Commerzbank скочиха с 6,62%, докато тези на италианската банка UniCredit поевтиняха 0,65%, след като втората отправи оферта за допълнителен дял в германския кредитор, която може да проправи пътя към придобиване. UniCredit обаче заяви, че не очаква да поеме контрол над кредитора, в който вече държи 26% пряко участие и допълнителни 4% чрез договори за суап на обща доходност.

Тъй като иранските действия ограничават трафика през Ормузкия проток – ключов морски маршрут за около една пета от световния петрол и втечнен природен газ, те представляват значителен риск за световната икономика и разтърсващите пазари.

Централните банки са във фокуса на вниманието тази седмица, като се очаква Европа да се откаже от по-нататъшното намаляване на лихвите на по време на първата си среща  от началото на войната.

„Като се има предвид, че конфликтът е само от две седмици, политиката ще бъде на пауза и следователно фокусът ще бъде върху актуализираните икономически прогнози от Федералния резерв и от Европейската централна банка“, коментира Джереми Батстоун-Кар, европейски стратег в Raymond James.

Опасенията за доставките доведоха до покачване на цените на суровия петрол, а устойчиво високи цени биха могли да натежат върху зависимата от вноса европейска икономика, като добавят към инфлационния натиск, докато растежът остава бавен.

Банковият сектор, проследяван от индекса SX7P, удължи триседмичния си спад в понеделник, което оказа силно влияние върху европейския бенчмарк.

В същото време енергийният индекс SXEP напредна с 0,89%, като акциите на Shell и BP поскъпнаха с 1,17% и 0,79%, тъй като цените на петрола останаха над 100 долара за барел.

Цената на книжата на италианската компания за слухови апарати Amplifon се понижи с 8,14%, след като тя обяви планове за закупуване на датския бизнес за слухови апарати GN Store Nord за 2,3 милиарда евро.

Акциите на Carlsberg поскъпнаха с 1,82%, след като Berenberg повиши рейтинга си за датската пивоварна до „купувай“.

По-късно през деня външните министри на Европейския съюз ще се срещнат, за да обсъдят укрепването на малка военноморска мисия в Близкия изток, но не се очаква да вземат решение за разширяване на ролята ѝ до блокирания Ормузки проток, казват дипломати и официални лица.

Спад на Уолстрийт

Борсовите индекси в САЩ регистрираха понижения в петък, докато инвеститорите следяха по-нататъшно развитие на войната с Иран, пише CNBC.

Промишленият индекс Dow Jones отчете спад от 119,38 пункта, или 0,26%, до 46 558,47 пункта. Широкообхватният показател S&P 500 се понижи с 40,43 пункта, или 0,61%, до 6 632,19 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq загуби 206,62 пункта от стойността си, или 0,93%, достигайки ниво от 22 105,36 пункта.

S&P 500, който достигна ново дъно за 2026 г. в петък, отчете седмичен спад от 1,6% записа първата си триседмична серия от загуби от около година. За седмицата Dow се понижи с около 2%, докато Nasdaq падна с 1,3%.

В петък министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет отхвърли опасенията, че затварянето на Ормузкия проток след избухването на войната ще остане проблем, заявявайки по време на брифинг за пресата в Пентагона: „Справяме се и не е нужно да се тревожим за това.“

Това се случва на фона на нарастващите опасения на Уолстрийт, че покачващите се цени на петрола ще доведат до стагфлационна среда с по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж. Тези опасения дори накараха инвеститорите да намалят очакванията си за понижаване на лихвените проценти от Федералния резерв тази година, тъй като фючърсните сделки с федералните фондове вече не предвиждат намаление на лихвените проценти през септември.

В петък федерален съдия отхвърли усилията на Министерството на правосъдието да призове председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, което е зашеметяваща победа за независимостта на централните банки.

Съдия Джеймс Боасберг постанови, че усилията на американския прокурор Жанин Пиро миришат на политическа намеса в подкрепа на усилията на президента Доналд Тръмп да накара Федералния резерв и Пауъл да намалят лихвените проценти.

„Издали ли са прокурорите тези призовки с правилна цел? Съдът установява, че не са го направили“, пише Боасберг. „Има изобилие от доказателства, че доминиращата (ако не и единствена) цел на призовките е да тормозят и оказват натиск върху Пауъл или да се подчини на президента, или да подаде оставка и да направи път на председател на Федералния резерв, който ще го направи.“

Разнопосочна търговия в Азия

Пазарите в Азиатско-тихоокеанския регион се търгуваха смесено в понеделник, тъй като инвеститорите оценяват повишените цени на петрола и последните развития в ескалиращия конфликт между САЩ и Иран.

Goldman Sachs изчислява, че скокът в цените на енергията, произтичащ от войната в Иран, може да намали световния БВП с около 0,3% през следващата година, като същевременно повиши инфлацията с около 0,5% до 0,6%.

Очаква се по-високите цени на природния газ да добавят допълнителен инфлационен натиск и препятствия за растежа, особено в Европа и Азия, като рисковете са насочени към по-големи последици, ако Ормузкият проток остане затворен, пише банката в бележка от неделя.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite се понижи с 10,66 пункта, или 0,26%, до 4 084,79 пункта, докато индексът Shenzhen Composite напредна с 4,24 пункта, или 0,16%, до 2 705,65 пункта, тъй като потреблението и производството в страната надминаха очакванията на фона на празничните разходи и силното външно търсене.

Продажбите на дребно за първите два месеца на годината са нараснали с 2,8% спрямо предходната година, надминавайки прогнозата на икономистите за ръст от 2,5%, но с забележимо забавяне спрямо ръста от 4% през периода януари-февруари 2025 г.

Индустриалното производство се е повишило с 6,3%, надминавайки очакванията за скок от 5% в анкета на Ройтерс. Индустриалното производство е относително светъл лъч във втората по големина икономика в света, благодарение на устойчивото външно търсене, особено от европейските и югоизточноазиатските страни.

Хонконгският показател Hang Seng записа ръст от 368,42 пункта, или 1,45%, до 25 834,02 пункта.

Водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 отчете спад от 68,46 пункта, или 0,13%, до 53 751,15 пункта.

Южнокорейският измерител Kospi се повиши с 62,61 пункта, или 1,14%, до 5 549,85 пункта.

Австралийският бенчмарк ASX 200 изтри 33,7 пункта от стойността си, или 0,39%, достигайки до 8 583,4 пункта.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха смесени резултати в ранната търговия. Основният индекс SOFIX отчете спад от 4,74 пункта, или 0,37%, до 1 272,73 пункта. BGBX40 се повиши с 0,22 пункта, или 0,10%, до 216,79 пункта. BGTR30 напредна с 0,64 пункта, или 0,06%, до 1 061,60 пункта. BGREIT се понижи с 0,36 пункта, или 0,16%, до 229,35 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа