Фондовите борси в Европа са на червено на фона на ескалацията на войната в Близкия изток*

Европейските борсови индекси регистрираха понижения в ранната търговия в четвъртък, тъй като ескалиращият конфликт в Близкия изток изтощи апетита за рискови активи преди решението на Европейската централна банка за паричната политика, пише Ройтерс.

Общоевропейският индекс STOXX 600 отчете спад от 12,45 пункта, или 2,08%, до 585,48 пункта, достигайки двуседмично дъно. Германският показател DAX се понижи с 579,96 пункта, или 1,47%, до 22 922,29 пункта. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 загуби 206,37 пункта от стойността си, или 2%, достигайки ниво от 10 098,92 пункта. Френският измерител CAC 40 регистрира спад от 141,99 пункта, или 1,78%, до 7 827,89 пункта.

Почти всеки основен подсектор се оказа на на отрицателна територия. Индексът SXPP на ресурсните компании се понижи с 4,92%, тъй като златото поевтиня. Слабостта сред няколко тежки финансови акции добави към проблемите на пазара, като индексът SX7E записа спад от 2,96%.

Скромното възстановяване в началото на седмицата отшумя, тъй като поредната ескалация на войната в Близкия изток натежа върху настроенията.

Иран атакува енергийни съоръжения в Катар и други след удара на Израел по най-голямото му газово находище „Южен Парс“, което повиши цените на петрола и засили опасенията от продължителен конфликт.

„Тази ситуация от типа „купуване след спад“ е хубава, но не сме сигурни, че има достатъчно пари и доверие в момента, за да издърпаме пазарите нагоре“, каза Майкъл Фийлд, главен европейски стратег за акции в Morningstar. „Това само показва липсата на яснота, която имаме.“

Очаква се Европейската централна банка да запази лихвените проценти без промяна по-късно през деня, но инвеститорите ще следят за коментари относно това как покачващите се цени на петрола биха могли да повлияят на растежа и перспективите за разходите по заеми.

В един момент инвеститорите бяха уверени в продължителна пауза по паричната политика от страна на ЕЦБ до 2026 г. Тази гледна точка се промени драстично, като пазарите сега предвиждат поне две увеличения на лихвите с 25 базисни пункта до края на тази година, според данни на LSEG.

Това преоценяване идва в момент, когато Европа остава силно изложена на енергийните доставки от Близкия изток, като същевременно вече е изправена пред облачни икономически перспективи.

Анализаторите казват, че промяната в очакванията за лихвените проценти може допълнително да намали апетита за рискови активи в близко бъдеще.

Решенията за лихвените проценти предстоят и в Лондон, Цюрих и Копенхаген. Швеция запази лихвените проценти непроменени, посочвайки конфликта в Близкия изток като основен източник на несигурност.

Междувременно акциите на Infrastrutture Wireless Italiane се сринаха с 19,27%, след като Telecom Italia и Fastweb обявиха, че ще построят до 6000 телекомуникационни кули в Италия, което е потенциален удар за най-големия оператор на телекомуникационна инфраструктура в страната.

Спад на Уолстрийт

Американските борсови индекси регистрираха понижения в сряда, след като нови икономически данни от САЩ, както и коментари от ръководителя на Федералния резерв, разпалиха опасения относно устойчивата инфлация в страната, пише CNBC.

Промишленият индекс Dow Jones отчете спад от 768,11 пункта, или 1,63%, до 46 225,15 пункта. Широкообхватният показател S&P 500 се понижи с 91,39 пункта, или 1,36%, до 6 624,7 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq загуби105,35 пункта от стойността си, или 0,47%, достигайки до ниво от 22 479,53 пункта.

Федералният резерв запази основния си лихвен процент в диапазона между 3,5% и 3,75%, като в изявлението си след срещата централната банка посочи, че „последиците от развитието в Близкия изток за икономиката на САЩ са несигурни“.

„Прогнозата е, че ще постигнем напредък по отношение на инфлацията – не толкова, колкото се надявахме, но известен напредък“, каза председателят на Федералния резерв Джером Пауъл по време на пресконференция.

Централната банка обаче сигнализира, че все още очаква едно намаление на лихвите тази година.

Междувременно стана ясно, че индексът на цените на производителите в САЩ, който проследява промяната в цените на едро, се е повишил с 0,7% през февруари – доста над ръста от 0,3%, които очакваха икономистите, анкетирани от Dow Jones. Докладът показва, че инфлацията вече е била в несигурно положение преди избухването на войната с Иран – събитие, което засили опасенията от стагфлация на фона на покачващите се цени на петрола.

„По-високата от очакваното стойност се дължи на митата“, каза Тод Шьонбергер, главен инвестиционен директор в CrossCheck Management, отбелязвайки, че при металите и промишлените суровини са наблюдават по-високи цени. „Това е структурна инфлация, а не временна, и вероятно ще окаже влияние върху паричната политика през третото тримесечие.“

„Добавете към това по-високите цени на енергията, които наблюдаваме от началото на войната с Иран, които все още не са се отразили в тези доклади, и Уолстрийт се готви за бързо покачващи се цени, които очевидно ще се отразят на потребителското ниво“, каза Шьонбергер.

Понижения в Азия

Фондовите пазар в Азиатско-тихоокеанския регион се оцветиха в четвъртък, следвайки загубите на Уолстрийт, които доведоха индекса Dow Jones Industrial Average до ново дъно за годината, пише CNBC.

Инвеститорите в Азия също оцениха решението на Японската централна банка да запази основната си лихва на ниво от 0,75%.

На този фон водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 отчете спад от 1 866,87 пункта, или 3,38%, до 53 372,53 пункта.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite се понижи с 56,43 пункта, или 1,39%, до 4 006,55 пункта, докато индексът Shenzhen Composite загуби 60,93 пункта от стойността си, или 2,27%, достигайки ниво от 2 619,95 пункта. Хонконгският показател Hang Seng записа спад от 524,84 пункта, или 2,02%, до 25 500,58 пункта.

Южнокорейският измерител Kospi се понижи със 161,81 пункта, или 2,73%, достигайки ниво от 5 763,22 пункта. Акциите на гигантите в производството на чипове Samsung Electronics и SK Hynix поскъпнаха съответно с 3,84% и 4,07%.

Южнокорейският вон за кратко премина границата от 1500 вона за доларпо-рано през сесията, което накара финансовия министър Ку Юн-чол да заяви в сряда, че властите имат „засилено чувство за бдителност към валутния пазар“, според южнокорейските медии.

Австралийският бенчмарк ASX 200 изтри 142,8 пункта от стойността си, или 1,65%, достигайки ниво от 8 497,8 пункта.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха понижения в ранната търговия. Основният индекс SOFIX отчете спад от 14,14 пункта, или 1,17%, до 1 193,26 пункта. BGBX40 се понижи с 1,9 пункта, или 0,92%, до 204,84 пункта. BGTR30 записа спад от 11,06 пункта, или 1,08%, до 1 014,79 пункта. BGREIT загуби 3,04 пункта от стойността си, или 1,33%, достигайки ниво от 225,23 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа