Изправени пред невиждан досега пагубен цикъл на долара

Силното представяне на долара обикновено е лоша новина за света. Ако настоящата траектория на американската валута се запази, то светът може да бъде подложен на още по-големи нива на дискомфорт, пишат Трейси Алъуей и Джо Уайсентал за Блумбърг.

Притесненията относно глобалния растеж наскоро изпратиха Доларовия индекс на Блумбърг до най-високото му ниво в историята, като зелените пари достигнаха многогодишни върхове спрямо еврото и йената.

Движенията на щатската валута

в последно време крият риска да създадат самоподхранваща се обратна връзка, при която силното представяне на долара подкрепя допълнително стойността му и го прави още по-скъп спрямо другите валути. Като се има предвид, че по-голямата част от трансграничната търговия все още е деноминирана в долари, а по-силната американска валута исторически е носела със себе си широкообхватни щети за световната икономика, тази тенденция притеснява анализаторите.

На фона на по-високата от очакваното инфлация и все още високите цени на суровините, на пазара се заражда безпокойство, че ни очаква „пагубен цикъл“ на долара, какъвто не сме виждали досега, казва  Джон Турек, основател на JST Advisors и автор на блога Cheap Convexity.

Докато Федералният резерв увеличава лихвените проценти с най-бързите темпове от десетилетия, той не вижда какво може да прекъсне този цикъл в рамките на следващите няколко месеца

„Това, което прави тази версия на „пагубния цикъл“, наистина страшна, е фактът, че е трудно да намерите нещо, което в близкото бъдеще би могло да изиграе ролята на спирачка“, казва Турек в новия епизод на подкаста „Odd Lots“.

„Имаме европейски проблем, създаващ натиск върху еврото. Това тласка долара нагоре и влошава производствения цикъл, което пък създава нови проблеми за Европа, затваряйки целия цикъл“, обяснява той.

Разбира се, и преди е имало периоди на значително покачване на стойността долара – например през 2016 г. или 2018 г. Тогава валутата поскъпна, докато Федералния резерв говореше за затягане на паричната си политика, но възходящата тенденция спря веднага, след като централната се отказа от подобен ход. На фона на инфлацията в САЩ от 9,1% на годишна база обаче Фед има много по-малко поле за действие, за да промени курса.

Ключовият въпрос

в случая е в каква степен по-силният долар намалява склонността на Фед да приеме още по-големи увеличения на лихвените проценти през следващите месеци и съответно каква е вероятността на износителите и кредитополучателите по целия свят да получат леко облекчение?

Когато става въпрос за цикъла на долара, има много възможности. Експерти като главния икономист на Международния валутен фонд Гита Гопинат и Хюн Сонг Шин, който е ръководител на изследователския отдел в Банката за международни разплащания, са демонстрирали в свои анализи, че ролята на щатския долар в световната търговия е такава, че по-силните зелени пари могат да доведат до затягане на глобалните финансови условия и да нанесат удар на реалните инвестиции.

Американската валута също така има специална позиция на световните пазари. Когато дадени недобри сигнали на пазарите предизвикват опасения сред инвеститорите, те са склонни да търсят убежище в деноминирани в долари активи, което дава допълнителен тласък нагоре на зелените пари. Това е една от причините, поради които доларът скочи, когато пазарите се сринаха през март 2020 г., и обяснява настоящото му представяне.

Сегашната ситуация обаче е усложнена от факта, че големите централни банки по света са в режим на затягане или са на път да навлязат в такъв. Очаква се този месец Европейската централна банка да вдигне лихвите си за първи път от 2011 г. Това означава, че Германия, например, е изправена пред двоен икономически удар, тъй като покачващите се цени на природния газ вредят на нейния производствен сектор.

„Намираме се в свят, в който централните банки, които се борят с инфлация над целевата ѝ стойност, имат много малка толерантност към голяма валутна слабост, тъй като се смята, че тя засилва натиска, който се опитват да преборят с вдигането на лихвите“, казва Турек. „В този ред на мисли ние се намираме в обратна валутна война“, добавя той.

Това може да е една от причините централната банка на Швейцария да изненада пазара с повишение на лихвения процент с 50 базисни пункта през юни - първото от 15 години насам. Въпреки че швейцарският франк е относително силен, Турек твърди, „той не е достатъчно силен в реално изражение, за да компенсира част от горната целева инфлация, която дори те виждат“.

Междувременно членът на Комисията по парична политика към Английската централна банка Катрин Ман заяви по-рано този месец, че „по-строгата парична политика на САЩ има тенденция да стимулира инфлацията в Обединеното кралство поради по-слабия паунд“.

Изненади могат да дойдат и от Китай

на този фон, смята още Турек. Кредитните потоци в страната нараснаха през юни, след като правителството отприщи стимули, насочени към компенсиране на последствията от блокиранията срещу разпространението на COVID-19. Но дори и с тези стимулите е трудно новите заеми и други видове парични облекчения да се прехвърлят към реалната икономика предвид продължаващите пандемични ограничения.

Скорошното силно представяне на долара е и в противоречие с прогнозите, направени по-рано тази година, че нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции могат да се превърнат в повратна точка за щатския долар. От друга страна, времевата рамка за намаляване на ролята на долара като световна резервна валута никога не се е очаквало да бъде кратка, като изключително силните зелени пари в крайна сметка може да насърчат другите страни да търсят алтернативи.

Превод и редакция: Георги Георгиев