Има ли измама в това, което виждаме?

Зрението е едно от сетивата, на които се доверяваме безрезервно. От простите, но жизненоважни неща, като ориентация на позицията ни в пространството, взаимно разположение на заобикалящите предмети, придвижване, шофиране, ориентация в непозната среда. Доверяваме се на това, което виждаме и то ни помага да оцеляваме в бесния ритъм на ежедневието. Зрението  е и това, което ни доставя неимоверна наслада, при съзерцаване на природата, картините на импресионистите или съвършенството, изписано по лицето  на спящото ни дете.

Доверието в зрителнитени възприятия е толкова голямо, че понякога от това зависи и животът ни.

С времето и напредване на науката все повече разбираме, че виждаме това, което мозъкът ни иска да виждаме. За да го докажат учени от университета в Бордо провели експеримент в средите на професионалните дегустатори на вина. Те проучили подробно спецификата в терминологията при интерпретация на белите и червените вина. Добавили малко червена боя без мирис и вкус към бяло вино. Дегустаторите не знаели за подмяната и при първата глътка започнали да коментират напитката с терминологията за червените вина. Когато очите виждали червено вино, небцето усещало вкусове, характерни за червеното вино. Получения резултат, бил публикуван в списание по неврология със заглавието „Носът подушва онова, което очите  виждат”.

Става ясно, че чрез зрителните възприятия мозъкът обработва образи от околната среда и доминира върху онова, което наистива възприемаме.

В биологичен аспект образът на обекта попада върху ретината, а мозъкът интерпретира получения образ според натрупания опит и изградените представи за действителността. Дори способностите на паметта се влияят от образното посътпване на информация. Възприетото чрез съответни образи се усвоява и запаметява по-ефективно. Това е т. нар. ефект на превъзходството на нагледността.

Възможността да възприемаме света като сложна система от визуални обекти е предимството, което ни помага да се впишем в средата, да се чувстваме комфортно в нея, да си осигуряваме защита и дори да я променяме по свой вкус. Още един пример доказва превъзходството на зрителните сетива дори над обонятелните - добре известният опит на Павлов за условния рефлекс при кучето. Известно време при всяко светване на електирческа крушка в стаята, където стояло кученцето, то  получавало храна. Възприемало я с всичките си сетива – зритерни, обонятелни, вкусови. Но, когато в един ден лампата светнала отново, в стаята нямало храна, нито дори ухание на храна. Кучето, обаче реагирало със секреция на солна киселина в стомаха -  физиологичен механизъм за подготовка за хранене. Визуалният ефект предизвикал реакция, която се провокира и при нормалния процес на хранене.

В съвременния свят доказателство за „категоричното превъзходство на нагледността” е сравнителната ефективност на устната или писмената презентация и тази онагледена с повече свързани с презентирания продукт образи .Ако една информация се представя устно – хората запомнят около 10 % от нея. При добавено онагледяване - процентът скача на 65 .

Билбордовете с повече текст  не водят до успех на представяния продукт. Еднообразният текст забавя възприемането, не събужда интерес. Затова дори, когато четем, мозъкът се опитва да визуализира чрез въображението и изгражда образи свързани с текста. „ Думите са само пощенски марки с които се доставя пратката на информацията” пише Джордж Бърнард Шоу 

Визуалното възприятие е начин да се насладим и на изкуството. Има една картина на Дега, озаглавена е „Къпеща се”. На нея е отредено специално място в галерия Д’Орсе в Париж . Стройна, красива жена с червени коси, кротко обърнала гръб на зрителя за да запази съкровенното преживяване за себе си. Прекарах много време в съзерцание на тази красота - чисти линии, меки цветове и изящна простота. В този тих следобед си тръгнах с друга представа за света.

Вярвам, че много от нас смятат себе си за щастливи хора, защото в живота си имаме много неща, за които да благодарим. Помня, че в онзи момент, бях благодарна на всичките си сетива за това преживяване. Година по- късно, го споделих с децата си, защото другата страна на щастието е споделянето.

Благословени сме да възприемаме красотата. Трябва само да я открием и съхраним.

д-р Доротея Станчева, Медицински център "Пансанус"