Индекс на човешка свобода 2023: Пандемията продължава да ограничава свободата, а резултатът на България е с десетилетие назад

България губи позиции в Индекса на човешката свобода (HFI). Изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър, той измерва постигането на индивидуална и икономическа свобода. Индексът се формира въз основа на 86 отделни показателя, групирани в 12 категории и оценени по скала от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2021 година, съобщава Институтът за пазарна икономика.

Индексът включва 165 държави, в които живее 99% от световното население. Средният резултат е 6,75 т. и остава сравнително нисък и през втората година на пандемията, през която голяма част от ограниченията продължават да действат. С най-висок резултат отново е Швейцария (9,01 т.), следвана от Нова Зеландия (8,88 т.) и Дания (8,83 т.). „Топ 10“ се допълва от Ирландия, Естония, Швеция, Исландия, Люксембург, Финландия и Норвегия. На дъното са Сирия (2,96 т.), Йемен (3,43 т.) и Судан (3,81 т.).

Защо човешката свобода е важна

Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са тясно свързани. По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението – най-свободните ¼ страни имат над три пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободните ¼. Изследването доказва и че по-голямата свобода води до по-висока степен на демокрация.

Къде е България

Човешката свобода в България е оценена с 7,68 т., което класира страната на 48-мо място (от 165 държави) – между Полша и Албания. Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2020 г.) резултатът на страната намалява с 0,06 т., а в класацията България губи четири места.

През годините някои показатели се повишават или намаляват слабо, но като цяло човешката свобода в България не отбелязва прогрес през последното десетилетие.

Общото представяне на страната и през тази година е формирано въз основа на 12-те изследвани категории на социалния и икономически живот:

ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА     

1. Върховенство на закона (4,9 т.) – както в този индекс, така и в много други международни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. На същото ниво са Албания и Джибути. Индикаторът включва ефективността на наказателното и гражданското право, както и процесуалната справедливост.
2. Сигурност и безопасност (9,6 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнително ниския брой на убийства и отвличания.
3. Свободно движение (8,1 т.) – Пандемията и ограничението на движението на хора води до сериозен спад за България, която преди 2020 г. получаваше почти максималния резултат. Все пак трябва да се отбележи, че в повечето държави членки на ЕС спадът в резултата при тази категория е още по-голям, защото и въведените мерки бяха по-ограничаващи.
4. Свобода на религията (8,0 т.) – тази категория отчита правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии, както и степента на репресия върху религиозните организации.
5. Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,7 т.) – сравнително високо са оценени възможностите сдружаване и формиране на политически партии.
6. Свобода на словото и информацията (6,2 т.) – като слабост е посочена свободата на медиите в страната.
7. Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки и наследствените права.

ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА

• Размер на правителството (6,8 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и разширените трансфери и субсидии.
• Съдебна система и право на собственост (5,8 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията. На същото ниво са Ямайка, Черна гора, Казахстан и ЮАР.
• Достъп до стабилни пари (9,4 т.) – сравнително високият резултат идва от свободата за притежаване на чуждестранна валута и ниските нива на инфлация в страната.
• Свобода на международната търговия (8,3 т.) – ниските мита за търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи обаче остават регулаторните ограничения пред търговията. Тази категория също отбелязва спад заради ограничението на движението на хора по време на пандемията.
• Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,0 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.

Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява и резултатите в продължение на повече от десетилетие още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина за потискане и на доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.

Източник: Седмичен бюлетин на ИПИ