Притча за вечно младото сърце

Попитали веднъж една добра и мъдра старица: 
- Ти си имала толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна рецепта?

- Имам, милички! - отвърнала старицата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - върху водата. Ако правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А така то си остана райска градина. 

Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим.