Кризата в Еврозоната далеч не е отминала

След банковата криза Европа беше въвлечена в дълъг, протяжен процес на опити за замитане на проблеми под килима, гушване на пари и надежди, че никой няма да забележи, пише „Гардиън”. Тази ситуация е подложена на изпитание тази есен. В момента виждаме първите трусове, най-вече рязкото увеличаване на лихвите по заемите за Атина. Но има опасение, че тези трусове ще стават по-силни и ще се свържат по токсичен начин с други проблеми. Перспективите пред САЩ и Великобритания сега са по-мрачни, отколкото бяха в последните три години и въпреки това се говори, че Американската централна банка е на път да прекрати предоставянето на евтини пари за банките. Това решение може да бъде отложено, но краят трябва да дойде рано или късно. Китайската икономика се забавя, японската е неподвижна.

Главният икономист на "Банк ъв Ингланд" Анди Халдейн каза тази седмица: "Казано на прост английски, аз съм по-песимистичен...Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски по-дълго време, отколкото очаквах преди три месеца, без да застрашат целта за инфлацията".

Трябва да припомним, че корените на тази криза са в свиването на заплатите в Германия, целящо запазването на конкурентноспособността на страната в глобалната икономика, което доведе до превръщането на Южна Европа в неконкурентноспособна. Разликата беше компенсирана до голяма степен от банки във Франция, Германия и Северна Европа, които тогава отпускаха кредити на юга, за да могат испанците и гърците да продължават да купуват техните БМВ-та. Когато правителствата от Южна Европа вече не можеха да вземат заеми от световните пазари, големите банки в Северна Европа бяха застрашени от фалит.

Реакцията на Ангела Меркел и Никола Саркози беше не да принудят банките си да се справят със своите лоши кредити, а на първо място да наложат драстична програма за икономии на Южна Европа. Междувременно ЕЦБ заля банковата система с пари, припомня БГНЕС. Намерението беше да се създаде илюзия, че банките все още са платежоспособни, че лошите длъжници са си научили урока и т. н. В същото време банките можеха да се приведат в ред.

Последиците от тези несъвършени решения сега стават явни. Пазарите се сриват и лихвите по заемите нарастват, особено в Гърция, мястото, където започна кризата в Еврозоната преди две години. Гърците не помагат особено, след като обявиха план да се откажат от помощта на ЕС и МВФ, което доведе до бързо освобождаване от гръцки ценни книжа. Европейските лидери се стараят да изглеждат бодри, но това не е лесна позиция, когато Франция, Италия и ЕЦБ се оказаха в конфликт с все още непреклонната канцлерка Ангела Меркел относно най-добрия начин за връщане към растеж в клонящата към стагнация икономика на Еврозоната.

Франция представи миналата сряда годишния си бюджет в Брюксел, след като отказа да въведе допълнителните съкращения, предложени от ЕС. Това няма да се хареса на Брюксел и в същото време няма да омилостиви критиците на строгите икономии във Франция. Бюджетът на италианското правителство избягва с малко подобно неподчинение, но също ще бъде проблематичен за Германия. Спорът в сърцето на Еврозоната за следващите стъпки със сигурност ще запрати най-големия икономически пазар в света в още години на стагнация. Дори Франция и Италия да намерят начин да заобиколят правилото, ограничаващо бюджетните дефицити до 3%, те не могат да предприемат план "Маршал", смятан от тях за необходим за стимулиране на икономиките им. Колкото до банките, ЕЦБ трябва да докладва скоро кои банки са в добро състояние, кои се нуждаят от още капитал и кои трябва да бъдат затворени, ако не могат да бъдат спасени. Това е упражнение, целящо да възстанови доверието в банковата система, но може да има противоположния ефект.

Понякога се прокрадва идеята, че нещата може никога да не станат по-добри, но успокояващото общоприето мнение за неизбежно, макар и дълго отлагано възстановяване е принцип, върху който се крепи всичко. Ако го изгубим, Европа ще бъде в дълбока политическа беда. Този конкретен смут вероятно ще премине, дори само заради това, че парите, готови за инвестиране на международните финансови пазари, трябва да намерят дом. В същото време конфронтацията между Германия и повечето от останалите страни членки на ЕС вероятно ще бъде уредена. Но всичко това е напомняне, че ходим по много тънък лед.