Опасно ли е да си футболен бос в България: 16 души в черната хроника от началото на прехода

Убийството на президента на „Ботев“ (Пловдив) Илиян Филипов на 30 септември върна българския футбол към един от болезнените въпроси в неговата история: защо толкова много хора, стояли начело на клубове у нас, са загубили живота си насилствено?

От началото на българския преход през 90-те години на миналия век до момента има общо 16 души, участвали по един или друг начин във футболни ръководства и отишли си от този свят преждевременно. В огромната част от случаите става дума за убийства, както и една автомобилна катастрофа, при която разследването установява умишлено повредени спирачки, а също и едно самоубийство.

Тези данни поставят страната ни на челните места в класацията по този мрачен показател, особено в Европа.

В списъка на убитите футболни ръководители присъстват собственици, президенти, вицепрезиденти, членове на управителни съвети и хора, напуснали ръководствата години преди смъртта си. Повечето от знаковите убийства така и не стигат до осъдителни присъди за преките извършители и поръчителите. Мотивите за част от престъпленията са свързвани не толкова с дейността на жертвите във футбола, колкото с бизнес интереси и отношения извън спорта, включително "страничните им занимания", много от които незаконни, както и с борбите за влияние между силовите групировки на прехода.

Криминалната хроника обаче неизбежно поставя и друг нелицеприятен въпрос – този за капиталите, които навлизат в българския футбол през 90-те години и началото на XXI век, както и за близостта на част от клубните ръководители до силовите структури и сенчестия бизнес на прехода.

Ето как изглежда "черната хроника" на българския футбол през последните три десетилетия:

Георги Калапатиров – Жоро Италианеца, член на Управителния съвет на „Локомотив“ (Пловдив) , 1995 г.

Георги Калапатиров влиза в Управителния съвет на „Локомотив“ (Пловдив) в началото на 90-те години, когато клубът е ръководен от Николай Попов, а в управата е и Петър Петров – Пешо Патерицата. На 6 април 1995 г. Жоро Италианеца е намерен прострелян край Гребната база в Пловдив. Убит е с един куршум в областта на сърцето. Според медийни публикации преди това е освободил шофьора и охраната си и е отишъл на предварително уговорена среща. Кой е бил човекът, с когото е трябвало да се види, не е установено. Повече от три десетилетия по-късно убийството остава неразкрито.

Георги Проданов, член на Управителния съвет на „Локомотив“ (Пловдив), 1995 г.

Само три месеца след убийството на Калапатиров загива и Георги Проданов, също член на ръководството на „Локомотив“. На 15 юли 1995 г. той катастрофира по пътя Пловдив - София. При последвалия оглед и техническата експертиза е установена умишлена повреда на спирачната система - прерязани спирачни маркучи. Затова смъртта му се включва в хрониките на покушенията срещу футболни ръководители, макар формално да настъпва при автомобилна катастрофа. Няма публично известен извършител или осъдителна присъда във връзка със саботажа.

Петър Петров – Пешо Патерицата, член на управителния съвет на „Локомотив“ (Пловдив), впоследствие вицепрезидент на „Ботев“ (Пловдив), 1998 г.

Петър Петров е част от същото ръководство на „Локомотив“ заедно с Калапатиров и Николай Попов, а впоследствие преминава в управата на градския съперник „Ботев“. През март 1998 г. Пешо Патерицата е разстрелян в автомобила си в пловдивския квартал „Кючук Париж“. По колата е открит огън с автоматично оръжие, като Петров е улучен смъртоносно, а шофьорът му оцелява. Убийството не довежда до осъдителна присъда. Автоматът „Калашников“ е намерен година по-късно в колата на Ганчо Въчков – Ганеца.

Димитър Димитров – Маймуняка, клубен ръководител на „Искър“ и „Хебър“ и вицепрезидент на „Беласица“, 2002 г.

Димитър Димитров – Маймуняка има последователно участие в управлението на няколко клуба – „Искър“, „Хебър“ и „Беласица“, като е сред хората, които стоят зад преместването на футболни активи и играчи между отборите в края на 90-те и началото на новия век. На 28 януари 2002 г. той влиза в жилищен блок в столичния квартал „Стрелбище“, когато избухва взривно устройство, поставено край пощенските кутии. Димитров е тежко ранен и впоследствие умира от травмите си. Атентатът е разглеждан като целенасочено покушение, но разследването не стига до осъждането на извършител или поръчител. Повече от две десетилетия по-късно случаят продължава да фигурира сред неразкритите знакови убийства на прехода.

Каро Акопович, президент на ФК „Вихър-Владислав“, 2002 г.

Каро Акопович е варненски бизнесмен и президент на аматьорския футболен клуб „Вихър-Владислав“. Вечерта на 18 декември 2002 г. той гостува в дома на свой приятел и съдружник в Аксаково край Варна, когато неизвестен стрелец открива огън през прозореца на къщата. Акопович е улучен многократно и умира по пътя към болницата. Първоначално районът е блокиран от полицията и започва издирване на нападателя, но престъплението не достига до съдебен процес.

Илия Павлов, президент на „Черно море“, преди това председател на ЦСКА, 2003 г.

Един от най-знаковите разстрели на прехода е този на Илия Павлов. Бизнесменът е известен най-вече с това, че основава финансово-икономическата структура Мултигруп. Освен това той оглавява ЦСКА през 90-те години, а по-късно става основна фигура в управлението и финансирането на „Черно море“. На 7 март 2003 г. той е прострелян при излизане от офиса си на столичния булевард „Г. М. Димитров“, като фатален се оказва един прецизен изстрел в гърдите. Разследването през годините работи по множество версии, но не успява да установи нито стрелеца, нито евентуалния поръчител. Към днешна дата убийството на Павлов официално остава неразкрито.

Стоил Славов, член на Управителния съвет на „Славия“, 2004 г.

Стоил Славов е част от Управителния съвет на „Славия“ в периода, в който „белите“ печелят титлата през сезон 1995/1996. На 19 януари 2004 г. той влиза заедно с охранителите си в асансьор на административна сграда на бул. „Джеймс Баучър“ в София. В асансьорната шахта избухва мощно взривно устройство и Славов и трима души от охраната му загиват. Разследващите разглеждат редица версии за мотива и начина, по който бомбата е поставена и задействана. За атентата обаче няма осъдени и престъплението остава неразкрито.

Милчо Бонев – Бай Миле, член на Управителния съвет на „Славия“, 2004 г.

Милчо Бонев – Бай Миле също е сред членовете на Управителния съвет на „Славия“ от силния период на клуба през 90-те години. На 30 юли 2004 г. той и петима от охранителите му са разстреляни в ресторант-градина „Славия“ до едноименния стадион в София. Нападателите са мъже, облечени с полицейски униформи, които нахлуват в заведението и откриват огън. За разлика от повечето случаи в тази хроника, убийството стига до продължителен съдебен процес срещу четирима подсъдими. Всички са оправдани, а през 2015 г. Върховният касационен съд оставя в сила оправдателното решение, така че и това престъпление остава без осъден извършител.

Дмитрий Минев – Димата Руснака, член на Управителния съвет „Славия“, 2004 г.

Само няколко месеца след Бай Миле е убит още един човек, участвал в ръководството на „Славия“ през 90-те – Дмитрий Минев, известен като Димата Руснака. На 24 октомври 2004 г. той е прострелян при излизане от заведение на столичния булевард „Витоша“. Охраната му го отвежда в „Пирогов“, но лекарите не успяват да спасят живота му. Нападението е извършено на едно от най-оживените места в центъра на София. И за убийството на Минев няма осъден извършител.

Стоил Славов, Милчо Бонев - Бай Миле и Дмитрий Минев - Димата Руснака са съдружници в „Интергруп енд партнърс“, заедно с фигури като Младен Михалев - Маджо, Румен Николов - Пашата, Красимир Маринов - Маргина и Венцеслав Стефанов, който и в момента е президент на футболен клуб "Славия". Именно този кръг се свързва с бившата силова групировка СИК.

Николай Попов – Мартеницата, бивш президент на „Локомотив“ (Пловдив), 2005 г.

Николай Попов – Мартеницата е бивш президент на „Локомотив“ (Пловдив) и една от основните фигури около клуба в началото на 90-те години. На 1 март 2005 г. той е прострелян в София, като получава огнестрелни рани в главата и краката. Откаран е в „Пирогов“, където по-късно умира. С неговата смърт кръгът около ръководството на „Локомотив“ от първата половина на 90-те губи още един от ключовите си представители. Убийството остава неразкрито и няма осъден за него.

Георги Илиев – Главния, собственик на „Локомотив“ (Пловдив), преди това собственик на „Велбъжд“, 2005 г.

Георги Илиев, който ръководи силовата групировка ВИС-2 след убийството на брат му Васил Илиев през 1995 година, поема „Велбъжд“ (Кюстендил), а след обединението му с „Локомотив“ се превръща в собственик на пловдивския клуб. Именно при неговото управление „черно-белите“ печелят първата шампионска титла в историята си през сезон 2003/2004. На 25 август 2005 г., само часове след европейски мач на отбора, Илиев е прострелян смъртоносно в „Буда бар“ в Слънчев бряг. Нападателят действа от дистанция с един единствен прецизен изстрел. Въпреки мащабното разследване и множеството версии, повече от две десетилетия по-късно няма осъден за убийството.

Александър Тасев – Остап, президент и собственик на „Локомотив“ (Пловдив), 2005 г.

След смъртта на Георги Илиев „Локомотив“ преминава през тежък период, а през 2006 г. клубът е поет от кюстендилския бизнесмен Александър Тасев – Остап. На 14 май 2007 г. Тасев е открит мъртъв в своя „Мерцедес“ на улица „Севастократор Калоян“ в столичния квартал „Бояна“. Полицията установява две огнестрелни рани в главата, а край автомобила са открити гилзи. В хода на разследването са разпитани множество свидетели и са проверявани различни версии, но до обвинение срещу конкретен извършител не се стига. Делото впоследствие е спряно, а убийството и до днес остава неразкрито.

Юри Галев, президент на „Рилски спортист“, 2010 г.

Президентът на „Рилски спортист“ Юри Галев е нападнат рано сутринта на 20 юни 2010 г. на пътя между Боровец и село Бели Искър. По автомобила е стреляно с автоматично оръжие, а Галев получава пет огнестрелни рани и е приет в „Пирогов“ в тежко състояние. След няколко операции той получава сърдечни усложнения и умира на 30 юни, десет дни след покушението.

По случая първоначално са обвинени петима души в рамките на разследването, станало известно като „Килърите“, като прокуратурата сочи предполагаеми поръчител, организатор и извършител. Производството конкретно за убийството на Галев обаче впоследствие е прекратено поради недостиг на доказателства и за неговата смърт няма влязла в сила осъдителна присъда.

Георги Танев, бивш президент на „Нефтохимик“, 2011 г.

Случаят с Георги Танев се различава съществено от повечето поръчкови разстрели в списъка, защото става дума за конфликт, за който е установен конкретен извършител. Бившият президент на „Нефтохимик“ е намушкан смъртоносно с нож на 24 март 2011 г. при сбиване в бургаски нощен клуб. За убийството е изправен пред съд Динко Сменовски, който първоначално получава осем години затвор, а на втора инстанция наказанието е увеличено на 12 години.

През април 2013 г. Върховният касационен съд окончателно определя наказание от 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Така това е един от малкото случаи в хрониката с установен и окончателно осъден извършител.

Христо Бургазлиев – Ицо Пича, председател на ОФК „Поморие“, 2026 г.

Христо Бургазлиев – Ицо Пича е свързан с ОФК „Поморие“ от много години, като официалният сайт на клуба го посочва като негов председател. На 16 март 2026 г. 57-годишният Бургазлиев е намерен мъртъв на шофьорското място в автомобил „Ауди А8“ на улица „Поп Георги“ в центъра на Бургас. Първоначалният оглед установява огнестрелна рана в главата и оръжие в автомобила, а окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев съобщава, че данните сочат самоубийство със законно притежаван пистолет.

По случая е образувано досъдебно производство, иззети са записи от видеокамери и са разпитани свидетели. Смъртта на Бургазлиев може да бъде разграничена от убийствата в останалата част от хрониката, макар да е поредният случай на неестествена смърт на човек начело на футболен клуб.

Илиян Филипов, президент и собственик на „Ботев“ (Пловдив), 2026 г.

Последният случай е и поводът тази черна хроника отново да бъде отворена. Малко след 1:00 часа през нощта на 30 септември 2026 г. Илиян Филипов е прострелян с огнестрелно оръжие в свой имот в пловдивския район „Западен“, а прокуратурата образува досъдебно производство за умишлено убийство. Ръководството на „Ботев“ потвърди смъртта на президента на клуба, който през последните години беше и основната фигура във финансирането и управлението му.

За разлика от голяма част от предходните случаи, още в деня на убийството разследването стигна до заподозрян. В София беше задържан 51-годишен мъж, бивш служител на една от фирмите на Филипов, който се разследва като физически извършител. Към момента тази информация все още не е потвърдена в пълния ѝ обем от МВР и процесуално-следствените действия продължават.