АПБНБ на 30 години: За десет години средната работна заплата в производството на безалкохолните напитки се е увеличила повече от два пъти

Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България /АПБНБ/ отбеляза своята 30-годишнина със специално събитие  вчера под мотото „Разнообразен избор за потребителите и добавена стойност за българската икономика“. В рамките на официалната част бяха представени данни от доклад на Института за пазарна икономика /ИПИ/, които очертават производството на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води като високопроизводителен сектор с нарастваща добавена стойност, устойчиви инвестиции, по-високи заплати и все по-силна експортна ориентация.

„Днес АПБНБ представлява над 70% от пазара в България и е част от европейските браншови организации на производителите на бутилирани води, безалкохолни напитки, сокове и нектари. Вече три десетилетия асоциацията участва в развитието на политики, свързани с качеството, информирания потребителски избор, балансираното хранене, устойчивото производство, управлението на ресурсите и бъдещето на опаковките“, заяви Димитър Дългъчев, председател на Управителния съвет на АПБНБ.

Според представените данни през 2024 г. стойността на произведената продукция в сектора достига 512 млн. евро, което представлява ръст от 70% за последните десет години. Стойността на произведената продукция на едно предприятие е значително по-висока от средната за промишленото производство и за страната и нараства по-бързо.  За същия период средната производителност на компаниите в производството на безалкохолни напитки и бутилирани води нараства над два пъти, а производителността на труда - с 84%. Произведената продукция на един зает през 2024 г. е с над 37% по-висока от средната за икономиката в страната.

Секторът създава и все по-висока добавена стойност, сочи анализът на ИПИ. През 2024 г. тя достига 185 млн. евро - ръст от над две трети за десет години. Добавената стойност на едно предприятие от производството на безалкохолни напитки и бутилирани води е 1,1 млн. евро – девет пъти повече от средната за страната. В индустрията работят 4356 души в 166 предприятия, а средната работна заплата нараства със 123% за десет години и остава над средните нива както за преработващата промишленост, така и за икономиката като цяло.

Инвестициите в производството на безалкохолни напитки и бутилирани води също увеличават значимостта на сектора в икономиката.. За десет години индустрията отчита общо над 1,3 млрд. евро вложени в развитие, модернизация и производствен капацитет, включително над 243 млн. евро в дълготрайни материални активи.  Преките чуждестранни инвестиции за този период надхвърлят 1 млрд. евро. Успоредно с това износът нараства близо три пъти, превръщайки се във важен двигател на растежа и засилвайки присъствието на българската индустрия на външните пазари.

Именно тази комбинация от растеж, ефективност и външнопазарна ориентация беше подчертана и от Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ: „В контекста на българската икономика секторът е пример за дейност, която съчетава растеж, производителност и експортна ориентация - комбинация, която рядко се среща в такъв мащаб“.

Наред с икономическите резултати АПБНБ очерта и приоритетите пред сектора свързани с  устойчиво производство, информиран потребителски избор, намаляване на захарта и въвеждане на ефективна депозитна система за опаковки от напитки. Индустрията последователно работи за по-голямо разнообразие от продукти и по-ниско съдържание на захар, така че потребителите да могат да избират според своя начин на живот. Секторът на безалкохолните напитки в България е лидер по намаляване приема на захар и калории. Пръв от хранително-вкусовата промишленост, той намали добавените захари при газираните напитки с 15%, надхвърляйки още към 2020 европейския призив за доброволни действия. От всички напитки само една от четири изпити чаши съдържа добавена захар. През 2024 г. вече 63% от консумираните у нас газирани напитки не съдържат добавена захар, а за последните 4 години захарта беше намалена с 14,5% при негазираните напитки.

Друг важен принос на индустрията е намаляването на пластмасата при производството на бутилки чрез въвеждане на стандарти за скъсена гърловина и размер на капачките, технологични иновации за олекотени бутилки и дизайн на опаковките, което спестява тонове суровина и въглеродни емисии. През 2025 г. членовете на АПБНБ вече са изпълнили задължителната европейска цел за минимум 25% средно рециклирано съдържание в бутилките до 3 литра.

„Следващата голяма стъпка е въвеждането на депозитната система в България и нашата индустрия е готова за това предизвикателство. Този проект е ключов за кръговата икономика, за опазването на околна среда и за връщането на опаковките от пластмасови бутилки и метални кенове обратно в производството“, заяви Жана Величкова, изпълнителен директор на АПБНБ.

Тя бе категорична, че депозитната система е най-ефективната форма за разширена отговорност на производителя, защото при нея финансовата отговорност и управлението вървят ръка за ръка. Величкова  подчерта, че системата е планирана като модел без печалба, който не натоварва държавния бюджет, тъй като се финансира изцяло от производителите.

Тя уточни, че допълнителните приходи от продажбата на рециклирани материали и непотърсените депозити ще остават в системата и ще се използват за покриване на разходите и за подкрепа на процесите за нейното развитие. Най-важното обаче е, че моделът осигурява пряка полза за хората. Той възнаграждава усилията на всеки да участва в разделното събиране като дава възможност всяка върната опаковка да се превърне във възстановена сума вместо в отпадък, за който заплащаме данъци и такси за почистване и управление. Събраните материали ще бъдат чисти и подходящи за производство на нови опаковки, което ще позволи рециклиране в затворен цикъл. Според Жана Величкова това е икономически изгоден и устойчив модел, работещ от години в 17 европейски държави, който предотвратява загубата на суровини, намалява емисиите от транспорта и позволява проследимост на всяка опаковка.

На събитието присъстваха представители на изпълнителната и законодателната власт, браншови организации, търговски камари и неправителствени организации.