Управление

Лица

|

Яна Игнатова поема маркетинга на Johnson & Johnson за целия свят

Яна Игнатова поема маркетинга на Johnson & Johnson за целия свят

Яна Игнатова, българката на най-висока позиция в световния маркетинг, преминава от P&G в Johnson & Johnson, съобщи английското он-лайн издание Мarketing Мagazine. Тя поема глобалния маркетинг на франчайз операциите на Johnson & Johnson, включително отделите за продукти за бебешка хигиена, разкрасяваща и здравна грижа и специализирани медицински продукти. За първи път в историята си Johnson & Johnson събира маркетинга на всичките си франчайз операции под една шапка и ги поверява на един общ глобален маркетингов отдел.

Българката ще е подчинена на Пат Смолкомб, регионален мениджър за северна Европа, който приветства назначението ѝ като решителен ход на компанията в посока развитие на маркетингова организация от най-висок клас. Яна ще съсредоточи усилията си в създаване на легендарни марки, които да спечелят лоялността на клиентите.

Яна Игнатова бе глобален маркетингов директор и ръководител на глобалния отдел за стратегията за внедряване на иновации и глобални франчайз операции на P&G. Тя стои и зад спонсорската кампания на Зимните олимпийски игри в Сочи под наслова “Благодаря ти, мамо”.

Започва кариерата си преди 17 години в софийския офис на Procter & Gamble. Преминава през различни позиции в различни държави.

Яна Игнатова е добър приятел на списание „Мениджър”. Тя се включи с видеообръщение до участничките във първия форум „Жените нежната сила на бизнеса”, който се проведе преди две години. На него бе учреден Обществения съвет на жените в бизнеса.

Тук публикуваме едно от интервютата, които Яна е давала за списание „Мениджър”.

Нека помислим: В какво България е уникална?

- Яна, каква е най-голямата разлика между мениджмънта, който се практикува в Америка, и мениджмънта, който се практикува в България?

- В САЩ контролът на най-ниско ниво е слаб. Тук не се отделят толкова време и сили да се следи отблизо какво правят служителите. Вместо това се инвестира в обучение на кадрите и след това мениджърите не се страхуват да делегират и да позволят на подчинените да поемат инициативата. Славата идва с добрите резултати. Влага се много за усъвършенстване на хората и в тяхната мотивация, защото това води до забележими резултати.

- Има ли разлика в културата на мениджърите в САЩ и в България?

- Българските мениджъри са с много широк кръгозор, отворени са към света, изобретателни са и са по-гъвкави от повечето си западни колеги. От друга страна, американците се гордеят с изявените си лидерски умения, със способността да създават сплотени екипи с обща визия и с това, че насърчават автономно мислене и лидерство на всички нива на управление.

- Какво трябва да направи един българин, за да има кариера в мултинационална компания?

- Има три типа хора – едните наблюдават какво се случва, другите се чудят защо се получава така, а третите правят нещата да се случват. Това гласи една английска поговорка. Хората, които успяват, са от третия тип. Казвам на подчинените си, че когато искат да знаят дали са полезни, трябва да си мислят за „ефекта на снежната топка”, който може да предизвика лавина. При всяко тяхно докосване проектите им, брандовете, за които отговарят, постиженията им стават ли по-големи, по-добри и по-бързи?!

- Кои най-важни уроци за бизнеса научихте в „Проктър&Гембъл”?

- Уроците, които научих, важат и за всеки друг бизнес. Първо, човек трябва да има смела визия - винаги да има представа за едно брилянтно бъдеще на бизнеса, независимо в какво състояние е сега. Второ, трябва да може да слуша по-добре от всички - трябва да познава бизнеса, потребителите си, клиентите си и хората си по-добре от всеки друг колега или конкурент. И да продължава да ги слуша, защото те постоянно се развиват и променят. Трето, трябва да може да създаде сплотен екип и да му даде свобода - трябва да създаваме екипи, които да са способни и готови да прескочат планини, но да не се страхуваме, че може да имат различно мнение – напротив, да го насърчаваме. Различията водят до по-добри предложения. Четвърто, статутът не е даденост - човек не трябва да бъде самодоволен. Винаги можем да сме по-добри и на индивидуално, и на професионално ниво. Пето, винаги прави това, което е морално и ценностно правилно – нищо друго не си струва.

- Как се виждате след 10 години?

- На президентска длъжност в същата компания!

- Бихте ли работили в България и при какви условия?

- Моят отговор на този етап е ”Зависи от предложението”.

- Какво трябва да направи България, за да върне своите умни и кадърни деца от света? И изобщо необходимо ли е това?

- Познавам много умни и кадърни хора, които са все още в България и не планират да се местят. Няколко от тях винаги са ми били вдъхновение. По-важният въпрос тук е как може България да създаде условия за личностното и професионалното осъществяване на идните поколения от умни и кадърни деца. Как може да насърчи развитието на малки бизнеси и предприемачество, как може да привлече повече международни инвеститори и компании? Много често, като си говорим за това с приятели, чувам скептицизъм от рода – България е малък пазар и затова няма шанс да привлече значително повече инвестиции. Мисля, че сами се ограничаваме. Добър пример е Швейцария. Тя ми напомня за България - заобиколена е от много по-големи страни и е малка не само по територия, а и по население, но държавата създава изключително привлекателни условия за местни и чуждестранни инвеститори и на индивидуално, и на корпоративно ниво. И не, това не е заради прочутата банкова тайна, а заради изгодните данъчни условия. Например централата на „Проктър&Гембъл” за Европа, Близкия изток и Африка е там – макар че Швейцария е един от най-малките ни пазари, ако не и най-малкият в Западна Европа. Към България има нужда да се подходи така, както бихме управлявали един бранд – като Ariel или Head&Shoulders. Нека си отговорим: в какво България е уникална? Какво може да даде на инвеститорите и гражданите си по-добре от всичките си съседи? Виж, това би било интересна задача.

Венцислав Савов

Ключови думи

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ