Три случки с абитуриенти

Днес всички говорят за тази история – момчето абитуриент, за което не се намери място в нито една от лъскавите коли и джипове на съучениците му. Тя бе споделена от Vesna Videva във Фейсбук.  Весна е свидетел, а след това и пряк участник в тази история, която все завършва с хепиенд. Случката бързо се разнесе в социалната мрежа, медиите започнаха да я препечатват като моментна снимка на морални отклонения на младото поколение и ... заваляха укори.

Но това не е цялата истина, не е и пълната картина. Просто един епизод, който сам по себе си може би е красноречив, но не гради причинно-следствени връзки. А те са важни, те са обяснението на тази история.  Към нея, ние добавяме още две. И нека мъдрите да съдят!   

 Първа случка с абитуриент

(разказана от Vesna Videva във Фейсбук)

"Бал 24. 05. 2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: "Ами не, той е пеша, отива към метрото." Викам: "МОЛЯ?!?" Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300... да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: "Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?" Момчето влезе притеснено: "Ами хотелът е след Хемус по бул. "Черни връх..." Викам: "Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате." Тръгнахме и питам: "Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? "Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се". "Ейййй" - викам, - "Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???" И той вика: "Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си." И се усмихна. За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото... Без обичайното бибиткане, балони, броене... Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели "под наем", нали се сещаш - големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... И к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората... Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си... Нито веднъж. :) Честито завършване и успех! :)".

Втора случка с абитуриентка

(разказана от Биляна Савова, един от седмичните коментатори в предаването „Преди обед” на bTV като допълващ щрих към историята със зарязания от съучениците си абитуриент)

„Няколко дни преди бала. Абитуриентка пристига във фризьорски салон, за да си вземе предварително поръчана специална перука. Нещо обаче във вида на перуката не отговаря на изискванията й и тя вдига скандал.

Така се разфучава, сякаш всеки момент ще потроши салона.

Накрая си тръгва бясна...

Малко по-късно, в същия фризьорски салон влиза майка и води за ръка момиченце. То има кърпа на главата, под кърпата няма коса – явно, е опадала от лечение с химиотерапия.

Майката също е поръчала перука – за момиченцето си. Когато я получават, тя я слага на главата му, нагласява я и обръща детето към огледалото. То се поглежда и започва да плаче от щастие, че пак е с коса.

Такива работи....”

Трета случка с абитуриенти

(видяна и отразена от екип на „Мениджър Нюз”)

"Абитуриенти"

Навръх 24 май, Денят на славянската писменост и култура, някъде към 17.40-17.45 ч. пред Народния театър. Мястото и часът 18.00 са обявени за сборен пункт на абитуриентите от столичното 35. СОУ „Добри Войников” с изучаване на немски език.

Хубав ден и хубаво място за изпращане, с много послания и символика – Народен театър, Ден на българската азбука, красиви деца на прага на живота, разчувствани роднини. В главите и душите звучат цигулки, фрази от химна на Деня „Върви, народе възродени”, може и ритми от празнични хора, само не и това, което наистина се разнася наоколо. Тътен от бомбички, червени димки, мощни скандирания, но не на познатото в такъв момент „1,2,3....”, а тежки дюдюкания, нестроен мъжки рев, обилно гарниран с ударни лозунги, в които се набляга на откровените дефиниции на мъжки и женски полови органи и съответните им адресати. От време навреме, от импровизираната трибуна, там, където трябва да е истинският празник на този ден, мъже с червени шалчета държат някакви речи за съдбата, миналото, настоящето и бъдещето на този мъченик на българската просвета, отборът на ЦСКА. Цялата градинка пред Народния театър е окупирана от фенове в червени фланелки, които не жалят сили, гласни струни  и боен арсенал в техния си автентичен празник на българската култура – думичка, брутално съкратена от тях до цинично трибуквие, което със злобна наслада се повтаря и потретя на всеки 5 минути. От време навреме, за по-убедително, към нея се прикача и името на премиера.  Говорителят от стъпалата тържествено обявява, че наблизо има и специален автобус за турове на победата, а също така напомня, че „точно в 18.30 ч. шествието тръгва към стадиона”.

Абитуриентите са изтикани някъде в периферията на площада пред Народния, около тях се суетят смутени родители, опитват се да намерят спокойно кътче за последни снимки с детето, мърморят и се възмущават тихичко. Има и смелчаци, които приближават стоящи наоколо полицаи и питат сърдито: „Извинете, вие за кое  мероприятие сте тук – за баловете или за митинга на ЦСКА? И кой разреши на това място, точно днес да се събират развилнели се фенове???”

„На ЦСКА мероприятието пазим. Столична община е дала разрешението, ние само изпълняваме. И за нас не е редно...ама, така стоят нещата”.   

Към 18.30 настъпва раздвижване сред полицейските сили, пристигат отряди, готови за битка, оборудвани с шлемове, палки, предпазни кори по онези части от тялото, които са най-застрашени от тежки травми. Нещата „отиват на бой”, агитката и тя тръгва най-сетне на заветното шествие под съпровода на нестройните звуци, които издава. Красивото лице на празника – абитуриентите, най-сетне успя да се добере до площада пред Народния театър. В този момент обаче плисва дъжд и всички хукват да търсят заслон. В далечината продължаваше да се носи ехото на агитката. Със сигурност не пеят „от длъжност неизменна воден, напред и все напред върви”...

Както биха обобщили Ъпсурт „Ей, грозна история, мани!”

Вместо поуки: Грешките на децата са грехове на системата - от семейството, до държавата.

Не ги сочете с укор, те са такива, каквито сме ги направили, отгледали и възпитали.

Опитват се да живеят в света, който ние сме им наложили.

Все още не сме твърде стари да го променим.