Десетте най-големи български градове губят население през последните 10 години

Всеки един от 10-те най-големи градове в България губи население през последните 10 години, стана ясно от последното преброяване на НСИ през 2021 г. Знаеше се, че населението се свива с над 800 хил. души, но досега статистиката не даваше разбивка по населени места.

„Обявените през седмицата данни дават възможност да погледнем към развитието на големите градове, които концентрират огромна част от икономическата и социална енергия в страната – както и близо 40% от населението. За пръв път в историята на преброяванията всички големи градове губят население – в периода 2011-2021 г. 10-те най-големи градове в страната са изгубили над 6% от своето население”, отбеляза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според него класацията на десетте най-големи градове в България може условно да се раздели на четири групи: 1) столицата – най-големият в страната и единственият с население над 1 млн. души; 2) Пловдив и Варна, които поддържат население над 300 хил. души; 3) Бургас, Русе и Стара Загора – с над 100 хил. души; и 4) Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хил. души и допълват десетката.

Населението на София остава стабилно с 1,2 млн. души население. В данните за София обаче има  изненада – популацията спада с около 20 хил. души. „Това развитие е провокирано от поне три фактора. Първият е, че застаряването на населението в България вече натиска това и в най-големите градове надолу – дори и да привличаш млади и активни хора, както е случаят със София, естествените процеси при възрастното население започват да тежат. Вторият фактор е свързан с това, че мащабите на механичен прираст в столицата вече са по-обрани, тоест притокът на население не е в мащабите, които се наблюдаваха в началото на века. Другият фактор е пандемията, която не просто влоши естествения прираст с високата смъртност през 2020 и 2021 г., но обърна и миграционните процеси – големите градове (и София в това число) загубиха население в посока периферията си непосредствено преди преброяването”, подчерта икономистът. Според него спадът на населението в София не е прецедент – това се е случило и в периода 1992-2001 г., най-вече вследствие на отварянето на границите.

Пловдив е втори по големина град с 320 000 население преди Варна (с 311 000) - и двата губят население от порядъка на 18-24 хил. души. Въпреки че и двата града също привличат млади и активни хора през последните 10 години, устойчиво негативните естествени процеси, както и ефектът на пандемията, в т.ч. отлива на хора към периферията през 2020 г., в крайна сметка водят до спад на населението.

Бургас пада под 200 хил. души, а Русе и Стара Загора вече са в рамките на 120-125 000 души. След последното преброяване Плевен вече официално е извън тази категория. В своя пик през 1985 г. десетте водещи градове са с население от над 100 хил. души, сега те вече са само шест. Бургас, който до 2011-а увеличава населението си до над 200 000, сега отчита спад до под 190 000 души население. Русе и Стара Загора също губят граждани със сериозен темп – съответно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 г. населението на двата града е под 125 хил. души.

Десетката допълват Плевен, Сливен, Добрич и Перник. Първият е с 92 000 жители през 2021 г., вторият – с 80 000, третият – със 74 000, и четвъртият – с 68 000. Тук е мястото да отбележим, че Перник се завръща след около 40-годишно отсъствие в Топ 10, като изпреварва Шумен с около 300 души. След тях, съвсем близо до топ 10, е и Хасково. Общото между тези градове е, че те губят по около 10-15% от населението си за десет години, коментира Петър Ганев.

Данните от преброяването потвърждават наблюдението, че българският град масово губи население, при това в големи размери. Трудно е да говорим за истински социално-икономически подем в регионите, когато дори и най-големите градове в страната губят устойчиво население. София, Пловдив и Варна са трите градове, които успяват да привличат хора през последните 10 години. При останалите населени места този процес или не е устойчив, или по-скоро въобще го няма, обобщава авторът.