Кой може да наследи папа Франциск? Девет възможни кандидати 

Стара италианска поговорка предупреждава да не се залагат вяра или пари в който и да е предполагаем фаворит за папа преди конклава , събранието на кардинали при затворени врати, което избира понтифика. Тя предупреждава: „Който влезе в конклав като папа, го напуска като кардинал“. 

“Ройтерс” обаче изброява няколко кардинали, за които се говори, че е възможно да наследят папския престол. Те са представени по азбучен ред. 

***

Жан-Марк Авелин, архиепископ на Марсилия, французин, на 66 години. 

Според френската преса той е известен в някои местни католически кръгове като Йоан XXIV, в знак на приликата му с папа Йоан XXIII, кръглоликия папа реформатор от началото на 60-те години. 

Папа Франциск веднъж се пошегува, че неговият приемник може да приеме името Йоан XXIV. 

Авелин е известен със своята народна, непринудена природа, чувството си за хумор и идеологическата си близост с Франциск, особено по отношение на имиграцията и отношенията с мюсюлманския свят. Освен това е сериозен интелектуалец, с докторска степен по теология и философия. 

Той е роден в Алжир в семейство на испански имигранти, които се преместват във Франция след независимостта на Алжир, и е живял по-голямата част от живота си в Марсилия, пристанище, което е кръстопът на култури и религии от векове. 

При Франциск Авелин направи големи крачки в кариерата, ставайки епископ през 2013 г., архиепископ през 2019 г. и кардинал три години по-късно. Позицията му се засили през септември 2023 г., когато организира международна църковна конференция по средиземноморските въпроси, на която папа Франциск беше звездният гост. 

Ако получи най-високия пост, Авелин ще стане първият френски папа от 14 век насам, бурен период, в който папството се премества в Авиньон. 

Той ще бъде и най-младият папа след Йоан Павел II. Той разбира, но не говори италиански - потенциално голям недостатък за работа, която също носи титлата епископ на Рим и изисква много добро познаване на римските игри на власт и интриги. 

***

Кардинал Петер Ердьо, унгарец, на 72 години 

Ако Ердьо бъде избран, той неизбежно ще бъде разглеждан като компромисен кандидат - някой от консервативния лагер, който въпреки това е изградил мостове с прогресивния свят на Франциск. 

Ердьо беше сред папските претенденти в последния конклав през 2013 г. благодарение на обширните си църковни контакти в Европа и Африка, както и на факта, че той беше смятан за пионер в стремежа за нова евангелизация за възраждане на католическата вяра в секуларизираните напреднали нации - основен приоритет за много кардинали. 

Той се класира като консерватор в теологията и в речи в цяла Европа подчертава християнските корени на континента. Въпреки това той също така се смята за прагматичен и никога не се е сблъсквал открито с Франциск, за разлика от други духовници, поддръжници на традицията. 

Предизвика недоумение във Ватикана по време на мигрантската криза от 2015 г., когато се противопостави на призива на папа Франциск църквите да приемат бежанци, като каза, че това би било равносилно на трафик на хора и така привидно се присъедини към националистическия премиер на Унгария Виктор Орбан. 

Експерт по църковно право, Ердьо напредва бързо в кариерата си, ставайки епископ на 40 години и кардинал през 2003 г., когато е само на 51, което го прави най-младият член на колегията на кардиналите до 2010 г. 

Той владее отлично италиански, а също така говори немски, френски, испански и руски – което може да му помогне да размрази отношенията между Католическата и Руската православна църква след дълбокото охлаждане заради войната в Украйна . Ердьо не е харизматичен оратор, но докато това някога несъмнено се смяташе за сериозен недостатък, този път потенциално може да се разглежда като предимство, ако кардиналите искат спокойно папство. 

***

Кардинал Марио Грех, генерален секретар на Синода на епископите, Малта, на 68 години. 

Грех идва от Гозо, малък остров, който е част от Малта, най-малката държава в Европейския съюз. От тази начална позиция той постига много - назначен е от папа Франциск за генерален секретар на Синода на епископите. 

Първоначално смятан за консерватор, Греч се превърна в факелоносец на реформите на Франциск в Църквата от години, вървейки рязко в крак с времето. 

През 2008 г. няколко гей малтийски граждани обявиха, че напускат Църквата в знак на протест срещу това, което те видяха като анти-ЛГБТ позиция на тогавашния понтифик – папа Бенедикт. 

По онова време Греч не изрази особено съчувствие, но говорейки във Ватикана през 2014 г., той призова Църквата да бъде по-приемлива към своите ЛГБТ членове и да бъде креативна в намирането на нови начини за справяне със съвременните семейни ситуации. 

На следващия ден папа Франциск го потупа по рамото на закуска и го похвали за речта, отбелязвайки го за бъдещо повишение. 

През 2018 г. Греч говори за това как се наслаждава на предизвикателствата, пред които е изправена Църквата. „Минаваме през период на промяна. И за мен това е нещо много положително“, каза той пред вестник Malta Today. Той предупреди, че тя няма да остане актуална за съвременното общество, ако не премине отвъд носталгията по миналото. 

Неговите възгледи му спечелиха някои високопоставени врагове и консервативният кардинал Герхард Мюлер се обърна срещу него през 2022 г., омаловажавайки академичния му профил и го обвинявайки, че е против католическата доктрина. 

Съюзниците на Греч настояват, че той има приятели както в консервативния, така и в умерения лагер и че поради високопоставената си роля той е познат от много кардинали, което е очевидно предимство в конклав, където толкова много кардинали са относително неизвестни един на друг. 

Идвайки от малка държава, избирането му за папа няма да създаде никакви дипломатически или геополитически главоболия. 

Той подчерта, че винаги търси консенсус вместо конфронтация. Но понякога е предизвиквал спорове. През 2016 г. той ръководи поклонение, за да се моли за дъжд, след като се срещна с фермери, притеснени от сушата. Местен вестник иронизира тогава, че това е „завръщане към праисторическите опити за предизвикване на дъжд“, но няколко дни след събитието наистина започна да вали. 

***

Кардинал Хуан Хосе Омела, архиепископ на Барселона, Испания, на 79 години. 

Непретенциозен и добродушен, той живее скромен живот въпреки високата си титла, посвещавайки църковната си кариера на пасторска грижа, насърчавайки социалната справедливост и въплъщавайки състрадателна и приобщаваща визия за католицизма. 

„Не трябва да виждаме реалността само през очите на тези, които имат най-много, но и през очите на бедните“, каза той пред новинарския сайт Crux през април 2022 г., с думи, отразяващи визията на Франциск за света. 

Той е роден през 1946 г. в село Кретас в североизточна Испания. След като е ръкоположен през 1970 г., служи като свещеник в редица испански енории и също така прекарва една година като мисионер в Заир, сега наречен Демократична република Конго. 

Подчертавайки своята отдаденост на социалните каузи, от 1999 г. до 2015 г. той работи в тясно сътрудничество с испанската благотворителна организация Manos Unidas, която се бори с глада, болестите и бедността в развиващия се свят. 

Той стана епископ през 1996 г. и беше повишен в архиепископ на Барселона през 2015 г. Само една година по-късно Франциск му даде червена кардиналска шапка - ход, разглеждан като ясно одобрение на прогресивните тенденции на Омела, които са в контраст с по-консервативните елементи, които някога са доминирали в испанската църква. 

Омела е бивш президент на епископската конференция на Испания. Той трябваше да се справи с последиците от независима комисия, която изчисли през 2023 г., че повече от 200 000 непълнолетни може да са били сексуално малтретирани от испански духовници за период от десетилетия. 

Омела многократно е молил за прошка за лошото управление на сексуалното насилие, но е отричал толкова много деца да са били малтретирани, като вътрешно разследване на Църквата идентифицира само 927 жертви от 1940 г. насам. 

"В крайна сметка цифрите не ни водят до никъде. Важното е хората и да се поправим, доколкото е възможно", каза той. "Обвинението не е начинът. Проблемът не принадлежи на Църквата, той принадлежи на обществото като цяло", смята той- 

През 2023 г. Франциск покани Омела да се присъедини към неговия деветчленен кабинет от кардинали, за да го съветва по въпроси, свързани с управлението. 

***

Кардинал Пиетро Паролин, италианец, ватикански дипломат, на 70 години. 

Любимец на залагащите, Паролин се смята за компромисен кандидат между прогресивни и консервативни. Той е бил църковен дипломат през по-голямата част от живота си и служи като държавен секретар на папа Франциск от 2013 г., годината, в която Франциск беше избран. 

Позицията е подобна на тази на министър-председателя, а държавните секретари често се наричат „заместник-папа“, тъй като е на второ място след папата във ватиканската йерархия. 

Преди това Паролин е бил заместник-министър на външните работи при папа Бенедикт, който през 2009 г. го назначава за посланик на Ватикана във Венецуела, където той защитава Църквата срещу действията за нейното отслабване от страна на тогавашния президент Уго Чавес. 

Той беше и главният архитект на сближаването на Ватикана с Китай и Виетнам. Консерваторите го нападнаха за споразумение за назначаването на епископи в комунистически Китай. Той защити споразумението, като каза, че макар да не е перфектно, избягва разцепление и осигурява някаква форма на комуникация с правителството в Пекин. 

Паролин никога не е бил на първа линия или шумен активист в така наречените Културни войни на Църквата, които се съсредоточаваха върху въпроси като абортите и правата на гейовете, въпреки че веднъж осъди легализирането на еднополовите бракове в много страни като „поражение за човечеството“. 

Той защити властта на Ватикана над местните църковни лидери, критикувайки опитите в Германия да се позволи на свещениците символично да благославят еднополовите двойки. Паролин издигна тезата, че местните църкви не могат да вземат решения, които в крайна сметка биха засегнали всички католици. 

Меко говорещ и благороден човек, Паролин ще върне папството на италианците след трима последователни папи, които не са италианци - Йоан Павел II от Полша, Бенедикт от Германия и Франциск от Аржентина. 

Той постъпва на дипломатическа служба във Ватикана само три години след свещеническото си ръкополагане през 1980 г., така че пастирският му опит е ограничен. Но фактор в негова полза е, че той говори няколко езика. 

***

Кардинал Луис Антонио Гоким Тагле, филипинец, на 67 години. 

Тагле често е наричан "азиатския Франциск" заради подобния си ангажимент към социалната справедливост. Ако бъде избран, той ще бъде първият понтифик от Азия. 

Обикновено предпочита да бъде наричан с прякора си "Чито" 

Той има десетилетия пастирски опит от ръкополагането си за свещеник през 1982 г. След това натрупва административен опит, първо като епископ на Имус, а след това като архиепископ на Манила. 

Папа Бенедикт го направи кардинал през 2012 г. 

В ход, разглеждан от някои като стратегия на Франциск да даде на Тагле малко опит във Ватикана, папата през 2019 г. го премести от Манила и го назначи за ръководител на мисионерското подразделение на Църквата, официално известно като Дикастерия за евангелизация. 

Той идва от това, което някои наричат „католическият бял дроб на Азия“, тъй като Филипините имат най-голямото католическо население в региона. Майка му е била етническа китайка филипинка. Владее отлично италиански и английски език. 

Между 2015 г. и 2022 г. той е висш лидер на Caritas Internationalis, конфедерация от повече от 160 католически организации за подпомагане, социални услуги и развитие по целия свят. 

През 2022 г. папа Франциск уволни цялото ѝ ръководство след обвинения в тормоз и унижение на служителите и назначи комисар, който да я управлява. Тагъл, който също беше отстранен от ролята си, беше номинално президент, но не участваше в ежедневните операции, които се наблюдаваха от непрофесионален генерален директор. 

Обявявайки драматичното решение на папата, Тагле каза на среща на конфедерацията, че промените са момент за „изправяне пред провалите ни“. Остава да видим как сагата ще повлияе на шансовете на Тагле за папството. 

***

Кардинал Джоузеф Тобин, архиепископ на Нюарк, Ню Джърси, американец, на 72 години. 

Малко вероятно е световните кардинали да изберат първия папа от САЩ, но ако биха взели такова решжение, Тобин би изглеждал най-вероятната възможност. 

Бивш глобален лидер на основен католически религиозен орден, известен като редемптористите, роденият в Детройт кардинал е прекарал известно време в страни по света и говори свободно италиански, испански, френски и португалски. Той също има опит във ватиканската служба и на висши позиции в църквата на САЩ. 

Тобин служи като втори по длъжност във ватикански офис от 2009-12 г. и след това е назначен от папа Бенедикт за архиепископ на Индианаполис, Индиана. Франциск го повиши в кардинал през 2016 г., а по-късно го направи архиепископ на Нюарк. 

В тази последна роля Тобин, известен с режима си на тренировки за вдигане на тежести, се занимава с един от най-шумните католически скандали през последните години. През 2018 г. тогавашният кардинал Теодор Маккарик , един от предшествениците на Тобин в Нюарк, беше отстранен от служение поради обвинения в сексуално неправомерно поведение със семинаристи. 

Маккарик, който отрича каквото и да е нарушение, подаде оставка като кардинал и по-късно беше признат за виновен от Ватиканския трибунал и отстранен от свещеничеството. 

Тобин спечели похвали за справянето си със скандала, включително решението да направи публично достояние поверителни преди това споразумения, сключени между архиепископията и предполагаемите жертви на Маккарик. 

Тобин е най-голямото от 13 деца и призна, че е лекуващ се алкохолик. Той е известен с открито отношение към ЛГБТ хората, като през 2017 г. написа, че „в твърде много части на нашата църква ЛГБТ хората са били накарани да се чувстват нежелани, изключени и дори засрамени“. 

***

Кардинал Питър Кодво Апия Турксън, ганаец, служител на Ватикана, на 76 години. 

От скромно начало в малко африканско градче, кардинал Питър Търксън постига велики неща в Църквата, което го прави претендент да стане първият папа от Субсахарска Африка. 

Той съчетава дълъг пастирски опит в грижата за конгрегациите в Гана с практически опит в ръководенето на няколко служби на Ватикана, както и силни комуникационни умения. 

Фактът, че той идва от един от най-динамичните региони за Църквата, която се бори срещу силите на секуларизма в своите европейски центрове, също трябва да укрепи позицията му. 

Четвъртият син в семейство от 10 деца, Търксън е роден във Васау Нсута, в това, което тогава се нарича Голд Коуст в Британската империя. Баща му работи като дърводелец в близката мина, докато майка му продава зеленчуци на пазара. 

Учи в семинарии в Гана и Ню Йорк, ръкоположен е през 1975 г. и след това преподава в бившата си семинария в Гана и изучава библейските науки в Рим. 

Папа Йоан Павел II го назначава за архиепископ на Кейп Коуст през 1992 г., а 11 години по-късно го прави първият кардинал в историята на западноафриканската държава. 

Повишенията продължиха при наследника на Йоан Павел, Бенедикт, който го доведе във Ватикана през 2009 г. и го направи ръководител на Папския съвет за справедливост и мир - органът, който насърчава социалната справедливост, човешките права и световния мир. 

В тази роля той беше един от най-близките съветници на папата по въпроси като изменението на климата и привлече много внимание, като присъства на конференции като икономическия форум в Давос. 

Франсис обедини отдела на Търксън през 2016 г. с три други служби, което доведе до това, което някои видяха като борба за власт между него и друг кардинал. 

Търксън подаде оставка от тази роля през 2021 г. и беше назначен да ръководи две папски академии по наука и социални науки. 

През 2023 г. той каза пред Би Би Си, че се е молил „срещу“ възможността да бъде избран за папа, но някои от неговите недоброжелатели казаха, че предвид медийните му изяви изглежда, че той е агитирал за поста. 

***

Матео Мария Зупи, италианец, архиепископ на Болоня, на 69 години. 

Когато Зупи получи повишение през 2015 г. и стана архиепископ на Болоня, националните медии го нарекоха „италианския Берголио“ поради афинитета му към Франциск, аржентинския папа, роден като Хорхе Марио Берголио. 

Зупи би бил бъде първият италиански папа от 1978 г. 

Подобно на папа Франциск, когато живее в Буенос Айрес, Зупи е известен като „уличен свещеник“, който се фокусира върху мигрантите и бедните и не го е грижа за помпозността и протокола. Той носи името "Отец Матео", а в Болоня понякога използва велосипед, а не служебна кола. 

Ако го направят папа, консерваторите вероятно ще го гледат с подозрение. Жертвите на сексуално насилие в Църквата също могат да възразят срещу него, тъй като италианската католическа църква, която той ръководи от 2022 г., се забави с разследването и изправянето на проблема. 

Италианският кардинал е тясно свързан с Общността на Sant'Egidio, глобална католическа група за мир и справедливост, базирана в историческия римски квартал Трастевере, където той прекарва по-голямата част от живота си като свещеник. 

Sant'Egidio, понякога наричан "Обединените нации от Трастевере", посредничи за мирно споразумение от 1992 г., което сложи край на 17-годишна гражданска война в Мозамбик, с помощта на Зупи като един от посредниците. 

Напоследък той се ангажира с повече дипломация като папски пратеник за руско-украинския конфликт, съсредоточавайки се върху усилията за репатриране на деца, които според Украйна са били депортирани в Русия или в контролирани от Русия територии. 

Зупи е роден и отгледан римлянин с доста силен регионален акцент и солидни католически семейни корени. 

Баща му Енрико е бил редактор на неделното приложение на ватиканския вестник L'Osservatore Romano, докато чичото на майка му, Карло Конфалониери, също е бил кардинал.