Едно от най-впечатляващите постижения на сегашното поколение технологични олигарси е, че те са „хакнали“ не само компютрите или софтуера, но и самата институционална форма на компанията от XX век. В своя идеално-типичен вариант публично търгуваната корпорация разделя собствеността от контрола. Макар акционерите да не управляват пряко компанията, те запазват канали, чрез които могат да комуникират с мениджърите, отговорни за управлението на тяхната инвестиция, и да ги държат отговорни. Те също така могат да се опитат да се координират помежду си, да организират други акционери, за да окажат натиск върху Съвета на директорите, а в крайни случаи, дори да гласуват за отстраняването на главния изпълнителен директор. С течение на времето обаче лидерите на дигиталния капитализъм започнаха да подкопават институционалните механизми на акционерната демокрация. Те правят това по три начина: чрез структурата на акциoнерния капитал, промяната на седалището на компаниите и индексните фондове. Неотдавнашното първично публично предлагане (IPO) на SpaceX на Илон Мъск – което, след като набра 75 млрд. долара, се превърна в най-голямото в историята – представлява апогея на този процес. Наред с пресил�...