Жената може да бъде две неща: която и каквато си поиска. Думите са на Коко Шанел, а безсмъртната повелителка на модата знае какво говори. Във времето, в което живее мадам Шанел – началото и средата на миналия век, никак не е лесно да си жена, а какво остава да си жена с бизнес и самостоятелно социално присъствие.

Днес, век по-късно, мястото на жената в обществото трябваше отдавна да е безпрекословно установено като самостойно, достойно и достатъчно само по себе си. Това някак следваше изобщо да не подлежи на съмнение или обсъждане. Уви, от позицията на последните години, през които уплахът от глобализацията роди страх от загубване на идентичност, а пък той от своя страна доведе до националистични настроения и безкритично връщане в традициите и ценностите на миналото, тази позиция изглежда не просто разклатена. Във време, в което конспирацията сътвори безумни теории за някакво умишлено „объркване“ на половата идентичност, голяма част от света се огледа в миналото и измъкна оттам сакралните образи на жената като майка, любовна муза, спътница, надомна прислужница и асистентка на „сериозните мъжки дейности“. Изумително бързо обществото е готово да забрави всички онези фантастични жени, които са водели света напред с ума, смелостта, дръзновението и отдадеността си, за да ги въдвори отново в „правилния“ образ на „човешки придатък“. Като под човек, разбира се, се мисли единствено мъжът, нищо че дори в Библията е казано, че Бог създаде Човека – мъж и жена ги създаде.

Светът, в който живеем, продължава да е мъжки. Доказателство за това е дори често изплъзващата се оценка за нещо свършено или правено добре от една жена – казва се, че постъпва „мъжки“, че пише като „мъж“, че ръководи като „мъж“, че „има топки“… Простете за последния израз – на него в текстове си имат право мъжете журналисти, пък аз съм жена и не би трябвало да ми приляга, нали?

Каквото и както да говорим за жените обаче, факт е, че в световен мащаб и днес има жени лидери, които променят нагласи, провокират мислене, разбиват статукво и създават дискусионни полета по важни теми. В този текст нямам за цел да разкажа за всички – слава богу, те са много и всяка от тях заема своето важно място. Спрях се обаче на няколко имена, които наистина създават пътеки, по които ние, останалите, можем спокойно да тръгнем. Защото те са вдигнали глас вместо нас, излезли са на предните обществени редици на наше място, подарили са времето си, за да пестим ние своето и да разчитаме, че в този свят ще можем да бъдем самостойно значими, достойни и достатъчни сами по себе си.

Тарана Бърк – чернокожата жена, която създаде MeToo

52-годишната нюйоркчанка Тарана Бърк е разпознаваема и уважавана в обществото активистка. Но всъщност малко хора знаят, че знаковата фраза MeToo е създадена именно от нея, когато през 2006 година тя започва да използва израза като хаштаг в социалната мрежа My Space, покрай работата си с млади момичета, жертви на сексуално насилие. През 2017 г., повече от десет години по-късно, #MeToo прераства във вирусен хаштаг, когато актриси от Холивуд започват открито да говорят за сексуалното насилие, на което са подложени, в името на това да градят кариера. Мълниеносно след това както хаштагът, така и фразата се превърнаха в международно движение, което даде стимул и смелост на хиляди жени по света да заговорят открито за сексуалния, психическия, икономическия и емоционалния тормоз, на който са подлагани на работа, у дома или в обществото като цяло. Заради значението на работата ѝ списание Time обявява Тарана Бърк за личност на годината през същата тази 2017, а в Харвардския университет опитът ѝ се изучава в редица дисциплини, свързани с обществените науки. Тя е редовен автор по темите за равенството между половете, насилието над жени и расизма. В момента Тарана е старши директор на Girls for Gender Equity – организация с нестопанска цел, която се грижи за правата на чернокожите жени и тяхната самостоятелна реализация в обществото в Бруклин.

Грета Тунберг – гневната защитничка на планетата порасна

Вече както и да погледнем, си е пълнолетна. През януари тази година Грета, шведското момиче с плитките, което ни питаше „Как смеете?!“, докато защитаваше природата на земята от нейните по-възрастни обитатели, навърши двайсет и една години. Грета, която неотдавна се оказа и на неофициално и кратко посещение в страната ни, стана световноизвестна с движението „Училищна стачка за климата“ през ноември 2018 г. Няколко месеца преди това обаче стачката се беше родила тихо и самостоятелно благодарение на единствения си участник – самата Грета, която не се поколеба да седне пред шведския парламент и да настоява за медийно отразяване и реални промени. По-малко от година по-късно, на 15 март 2019 г., близо милион и половина ученици от цял свят я припознават като свой лидер и се присъединяват към протестите ѝ. Тунберг е номинирана от шведски политици за кандидат за Нобелова награда за мир, но до този момент не е неин носител. През 2024 г. тя беше арестувана в Лондон и в Нидерландия по време на протести срещу субсидиите за изкопаеми горива. Днес името ѝ продължава да се свързва с най-младото поколение, т.нар. GEN Z, за което тя е лидер, вдъхновител и пример за подражание по отношение на защита на екологични и социални права.

Малала Юсафзай - смелата радетелка за достъп до образование

Тя има удивителна история. Когато е само на 14 години, Малала е застреляна в главата от талибански терорист. Престъплението се случва, когато девойката се прибира в дома си, в Пакистан, след положен училищен изпит. Целта на стрелеца е да сплаши всички онези момичета, които искат да се образоват и да посещават учебни заведения. Е, макар едва оцеляла, Малала не е сред изплашените, напротив. Случаят ѝ става известен благодарение на медиите и ангажираността на ООН към него и много скоро Малала заедно със семейството си се преселва във Великобритания, за да се лекува. Там тя остава да живее и до днес. Докато трае лечението, Малала не спира своята активна борба за правата на младежите и момичетата от развиващите се и ултраислямските страни да имат достъп до образование. За усилията и смелостта ѝ през 2014 г. получава Нобелова награда за мир и така на 17 години става най-младата носителка на престижното световно отличие. Днес Малала има диплома от Оксфордския университет, където изучава политология, философия и икономика, поддържа свой блог за BBC, води лекции по цял свят и работи активно по каузата си за достъпно образование и защита на човешките права през едноименната си фондация. Тя описва живота си в Пакистан по време на талибаните в книгата „Аз съм Малала“, а в края на юли тази година излезе и другата ѝ мемоарна книга „Ти си звезда“.

Тейлър Суифт – един пост и… милиони младежи след нея

Ако има човек, който може да обърне нагласите и мисленето на милиони млади хора по света просто с един пост в социалните мрежи или открито изразено мнение на свой концерт, то това е тя – поп и кънтри певицата Тейлър Суифт. Тази година американката ще навърши 35 години, но кариерата ѝ на артист започва още през тийнейджърските ѝ години. Тя сама пише текстовете за песните си, които се запяват лесно и говорят близко и нормално за нещата от живота на момичетата и момчетата като нея. Затова и първият ѝ албум, наречен просто „Тейлър Суифт“, е разпродаден в над 60 хиляди копия още през първата седмица след лансирането си. Следват концерти, награди „Грами“, мащабни турнета, но и много искрени срещи с публиката, заради което тя ѝ е неимоверно предана. Още повече че Тейлър става един от основните защитници на ЛГБТИ хората и техните права, след като през 2019 г. посвещава на темата и специален сингъл, озаглавен You Need To Calm Down („Вземи се успокой!“). Заради близкия език, с който говори на феновете си, и тоталната липса на „звездеене“ Тейлър се превръща и в изключителен мотиватор за младите хора на Америка и по света да гласуват и да бъдат социално активни. Тя е защитник на правата на жените и каузата за равенство между половете. През 2020 г. Суифт открито застава на страната и на чернокожите американци в движението против расизма Black Lives Matter. Наскоро тя влезе в словесна виртуална битка и с Илон Мъск, който я нарече „бездетната дама с котките“ заради подкрепата ѝ за Камала Харил в предизборната кампания за президент на САЩ. В свой пост Мъск, който се превърна в близък съюзник на Тръмп, предложи да ѝ подсигури дете (не стана ясно дали имаше предвид да ѝ даде едно от своите или да ѝ направи едно…). Както е ясно, сексизмът и лошото възпитание определено са от нещата, от които милиардерът страда…

Сана Марин – детето на две майки, което стана най-младият държавен лидер в света

Финландската политика по отношение на правата на жените винаги е била няколко крачки пред другите и Сана Мирела Марин, министър-председателката на Финландия от 2019 до 2023 г., го доказва. В политическата история на страната си тя обаче не е първата жена, застанала на поста на първия министър. Преди нея на тази позиция са други две жени – Анели Яатеенмаки и Мари Кивиниеми. Нейната история става вдъхновяваща за много жени и мъже по света най-вече заради това, че Сана има тежко и доста различно детство. Родителите ѝ се разделят, когато тя е малка, а после е отгледана от майка си и нейната партньорка. През цялото ѝ детство и ранна младост семейството ѝ има финансови проблеми, а баща ѝ е алкохолик. Всъщност Сана е първият член на фамилията си, който посещава и завършва университет. По време на своето лидерство тя въвежда нови теми в световната политика, свързани с „устойчивите държави“, работещите социални услуги и половото равенство. Тя е и министър-председателят, който преведе държавата през Ковид кризата от 2020 и 2021 г. В световен мащаб благодарение на нея се оформи една нова визия за съвременния млад политик и неговите каузи, свързани с модерните и наложителни за решаване теми като климатичните промени, гражданските права на различните хора и социалното равенство. Самата тя е майка на шестгодишна дъщеря, която в момента отглежда като разведен родител.

Чимаманда Нгози Адичи – писателката, чийто глас чуват всички

Българската публика я познава от една от популярните TED конференции през 2009 г., където тя вдъхновено говори за опасността от това да разказваме и да вярваме на една-единствена история, една-единствена гледна точка към света и събитията в него. Чимаманда е родена през 1977 г. и е едно от шестте деца в семейството си в Нигерия. Когато е на 19 години, заминава да учи в САЩ и до днес живее там. Адичи е разказвач на истории, писател (у нас е издадена книгата ѝ „Американа“, изд. „Жанет 45“) и блестящ ум. Фондация „Макартър“ я удостоява със стипендията си (известна още като „стипендията на гениите“) като един от най-големите мислители на нашето време. Тя е личност на 2014 г. според списание Forbs Africa, а списание Time я нарежда сред стоте най-влиятелни личности в света през 2015 г. Адичи е ценена не само като писател, но и като будител и социален активист по темите, свързани с колониализма, човешките права, равенството между половете и културната политика. През 2018 година Адичи и Мишел Обама провеждат публичен разговор в Саутбанк център, Лондон, който се превръща в истинско международно събитие, тъй като над 60 хиляди души са в листата на чакащите за билети. Всяка нейна изява на обществен форум се превръща в събитие, а последователите ѝ са милиони.

Ема Уотсън – Хърмаяни вече е Ема и е феминистка

Да, да, сладката малка Хърмаяни от сагата „Хари Потър“ вече отдавна е фактор в световната политика за социално равенство, права на хората и свободата на словото. Ема Уотсън прави първите си стъпки в киното, когато е само на 10 години. Днес обаче тя е в опънати взаимоотношения с авторката на книгите Дж. К. Роулинг, тъй като двете имат различно виждане за правата на трансхората по света. „Трансхората са такива, каквито твърдят, че са. Те заслужават да живеят, без непрекъснато да бъдат подлагани под съмнение или да им се говори, че не са тези, за които се представят“, твърди вече порасналата Ема. Нейната социална активност е припозната от ООН преди десет години, когато организацията я обявява за един от водещите гласове в борбата за равенството между половете и дискриминацията по полов признак. През 2014 г. тя става и посланик на добра воля към „ООН жени“. Ема е предпочитан говорител на редица обществени световни форуми, защото умее да говори разбираемо, вдъхновяващо и точно по проблеми, които днес лесно реактивират различни обществени, често противоположни настроения. „Феминизмът означава да дадеш избор на жените. Не е тояга, с която да биеш другите жени. Става дума за свобода и равенство“, казва Ема Уотсън пред BBC. Паралелно с тези каузи тя е и природозащитник, като създава и подкрепя много инициативи, свързани със създаването на етична и устойчива мода. Разбира се, последователите ѝ са много и най-вече твърди почитатели на малкия магьосник, с чиито истории са израснали. Днес обаче това е поколението, което активно работи в обществото и е отговорно за бъдещето на планетата и човечеството. Welldone, Хърмаяни! Ти направи много повече от това да си малката вълшебница, на която всички днес трийсетгодишни жени искаха да приличат.

Съвременният свят е едно доста разбъркано и бълбукащо от противоречия място. Преди двайсетина години, когато мислехме романтично за глобализацията и вярвахме, че тя ще ни сплоти и ще ни накара да се обичаме, никой не подозираше, че днес светът ще е толкова диаметрално разделен, а хората – така агресивни един към друг. Ще ми се да вярвам, че жени като тези тук, ще са посланиците, които могат да обърнат мисленето и да хвърлят светлина върху най-важното човешко качество – съпричастността. Не вярвам в тезите, че жените или мъжете ще спасят света. Убедена съм, че това е работа на всички хора независимо от техния пол, народност, религия и самосъзнание. Просто трябва да се сетим, че се отличаваме от животните по онова специфично нещо, което наричаме човечност. Пък жените го познават от зародиш – нали всеки човек на земята е започнал пътя си в тялото на някоя жена.