Строителството е една от най-бурно развиващите се дейности от следпандемичното възстановяване на глобалната и националната икономика. Големият брой нови проекти е видим с просто око и статистическите данни потвърждават това, което може да се наблюдава в почти всеки български град, но приоритетно в най-големите четири. През 2024 г. е започнато строителството на над 6000 нови жилищни сгради, което е с 6% повече от миналата година, на обща

разгърната застроена площ

от близо 4 млн. кв. м

с 13% растеж на годишна база. Фокусът явно е в жилищата, тъй като започнатите през годината нови административни сгради са с близо 30% по-малко спрямо 2023 г., а на други сгради – с 0.2% по-малко. На този фон НСИ отчита известен спад при завършените и въведени в експлоатация нови сгради през 2024 г. – общият им брой е 5419 жилищни сгради (спад от 4%) с малко над 2 млн. кв. м застроена площ (спад от 10%).

През същата година пътното строителство сякаш е замръзнало. Общият брой километри изградена пътна мрежа в България се е увеличил с 0.1% в рамките на цялата година, което се равнява на сумарно 18 нови км, до общо 19.9 хил. км.

Интересно е да разгледаме и финансирането, което строителните компании привличат. По данни на БНБ към края на разглежданата година салдото на бизнес кредитите за сектора на строителството възлиза на общо 4.2 млрд. лв. Това представлява 4% от всички отпуснати заеми за нефинансовите предприятия у нас. Ако поставим фокус върху най-големите играчи, картината се променя, защото над 75% от цялото кредитиране в строителството е насочено именно към тях. Около 3.27 млрд. лв. са общо заемите, които са в размер от над 1 млн. лв., като общият им брой към края на годината е 610. Интересно е да се проследи, че те представляват 8.8% от салдото на всички кредити над милион за предприятията от реалната икономика. За сравнение към края на 2024 г. повече кредитиране са получили единствено дружествата от сектор „Търговия“ – 25% от всички банкови кредити над 1 млн. лв. за нефинансовите предприятия, преработващата промишленост (23%) и операции с недвижими имоти (14%).

Средният размер на големите кредити

в строителството е 5.36 млн. лв.,

което се оказва по-малко от средния заем над милион в редица сектори, включително енергетика (8.4 млн. лв.), добивна промишленост (8 млн. лв.), операции с недвижими имоти (7.6 млн. лв.), транспорт и логистика (6.8 млн. лв.), хотелиерство (5.9 млн. лв.) и административни дейности (5.9 млн. лв.). Спрямо предходната година общата сума на кредитирането над милион в строителството е нараснала с 22% при общ растеж при всички предприятия с 11%. Средният размер на големите заеми в строителството също се увеличава – с над 10%.

Това, което основно движи пазара, е достъпното кредитиране за купувачите на жилища. В края на 2024 г. общият обем ипотечни кредити у нас възлиза на 25.7 млрд. лв., което представлява значителен растеж от 26% само в рамките на 12 месеца. Това фантастично предлагане на евтини заеми се захранва не само от голямата свободна ликвидност, с която българските банки разполагат, но и от изрядното изплащане на вече отпуснатите ипотеки. Към края на 2024 г.

необслужваните ипотечни кредити

представляват едва 0.8% от всички

отпуснати, като техният обем постоянно се понижава от края на глобалната финансова криза насам. Не бива да се забравя, че освен финансираните с кредит преобладаващата част от сделките с имоти у нас се случва без заемни средства. По данни на Агенция по вписванията през 2024 г. у нас са изповядани почти 213 хил. сделки с имоти, като само по 27% от тях са били с учредени ипотеки.

На този фон отчетните данни на най-големите строителни компании разкриват картина, каквато не може да се наблюдава в другите сектори. Тук много от водещите фирми предпочитат да регистрират ново юридическо лице за всеки отделен проект, като по този начин минимизират рисковете, облекчават оценката при финансиране и подобряват прозрачността. По този начин те могат да започнат много проекти с различна степен на риск едновременно, без да излагат на опасност цялата бизнес структура. Това е и причината в класацията да отсъстват строителни компании, специализирани в изграждането на жилища, а вместо това има предимно такива, специализирани в инфраструктура.

Общите приходи на 20-те най-големи строителни фирми се увеличават с 36% до 5.4 млрд. лв., а нетната им печалба – с цели 71% до 282 млн. лв.

Абсолютният лидер тук, „Сънотех“, е фокусиран в изграждането на соларни паркове по целия свят и е сред най-големите европейски предприятия в бранша. Дружеството, което и миналата година заемаше лидерското място в класацията, отчита близо 40% растеж на приходите си само в рамките на една година и цели 45% на нетната печалба. В групата има над 10 различни дружества, включително академия и инженерна компания. Дружеството, което отделно предоставя услуга по поддръжка и ремонт на изградени паркове, отчита близо 400 млн. лв. приходи и 185% годишен растеж, като по този начин се нарежда на 3-то място в класацията. В сектора строителство на соларни централи е и петата най-голяма строителна компания „Соларпро Технолоджи“, която увеличава приходите си над 5 пъти и нетната печалба близо 4 пъти в рамките на 2024 г., което я прави най-бързо растящата компания в класацията на най-големите строителни дружества. През разглежданата година компанията изгради една от първите батерийни комплекси в страната с капацитет 55 MWh в Разлог като част от фотоволтаичен парк.

Лидерът в пътното строителство „Трейс Груп Холд“ все повече разчита на договори в чужбина. Според отчета на дружеството, което генерира 44% растеж на приходите си,

над половината от приходите му идват

от Румъния,

14% от Сърбия и 36% от България. Компанията увеличи цената си на БФБ от 4.02 лв. на 5.90 лв. за акция, като разпредели дивидент от 0.4 лв. на акция от финансовия резултат за 2024 г.

За сравнение, основната дейност на следващото дружество в класацията „Главболгарстрой“ е фокусирано в страната – жилищни комплекси в София, различни строителни дейности за посолството на Германия в столицата, за „Аурубис България“, за стъкларския завод „Рубин“ в Плевен, за „Уолтопия“, пристанище за обществен транспорт в Белослав и др. Дружеството увеличава приходите си с 13%, а печалбата – с 22% на годишна база. Общо с другите компании в групата, които влизат в класацията – „Главболгарстрой Интернешънал“, „ГБС – инфраструктурно строителство“ и „ГБС – Пловдив“, сумата на приходите възлиза на над 1 млрд. лв., като отбелязват растеж на годишна база от 12%.

С най-висока рентабилност през разглежданата година е работила „Инерком“, при която всеки трети лев приходи остават за нетната печалба на дружеството. През 2024 г. компанията завърши най-големия към онзи момент соларен парк край Априлци с общ капацитет от 400 MW.

Единственото държавно дружество в класацията, „Автомагистрали“, отчита 21% спад на приходите си, но 15% растеж на нетната печалба. Около 180 млн. лв. от всички приходи идват от ремонтни дейности и поддръжка на магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“. Над 60 млн. лв. са били получени за изграждането на нови участъци по „Хемус“, което обаче – поне според данните на НСИ – не е довело до финален резултат в рамките на годината.