Експерт от Харвард за мита, който пречи на хората да бъдат щастливи

Има една забавна истина за щастието - колкото повече го гоните, толкова по-трудно изглежда за достигане.

Както писателката Рут Уипман веднъж се изрази: „Подобно на привлекателен мъж, изглежда, че колкото по-активно се преследва щастието, толкова повече отказва да откликва и започва да ви избягва на партита.“

Изследователят на щастието от Харвард Артър Брукс наскоро предположи, че причината за това може да се крие във факта, че много от нас имат напълно погрешна представа какво всъщност е щастието.

Хайде, опитайте да дефинирате щастието. Какво измислихте? Готов съм да се обзаложа, че каквато и точна фраза да сте използвали, много от вас вероятно са казали нещо от рода на: „Щастието е, когато чувстваш X, Y или Z.“

Но не и според Брукс. „Щастието не е чувство“, каза той в скорошно видео на Big Think. „Чувствата са доказателство за щастие - както миризмата на пуйка е доказателство, че вечерята за Деня на благодарността е готова“, казва той.

Емоциите, както тези, които наричаме добри, така и лошите, не са „нищо повече от информация за външния свят“, казва Брукс. Неприятните емоции посочват неща, които трябва да избягваме или променяме. Положителните ни привличат към неща, за които жадуваме и се радваме. Но нито една от тях сама по себе си не допринася за щастието.

Това основно неразбиране на това какво всъщност е щастието заблуждава много от нас, продължава той.

Тогава какво е щастието?

Така че, ако щастието не това да се чувстваш добре или да изпитваш радост, какво е то? Разбира се, щастието включва приятни изживявания и емоции, каквито изпитвате, когато отхапете вкусно парче торта или се излежавате на плажа.

Но Брукс твърди, че истинското щастие смесва тези моментни удоволствия с удовлетворението от преодоляването на трудностите и усещането, че животът ви има всеобхватен смисъл.

Това, което наистина ни кара да се чувстваме добре в живота си, не е просто удоволствие и лекота, а чувство за постижение. До такава степен, че покойният психолог и нобелов лауреат Даниел Канеман стигна дотам да каже, че повечето хора в крайна сметка не искат да бъдат щастливи. Може да си мислят, че го искат, но има нещо, което искат повече.

„Те всъщност искат да увеличат максимално удовлетворението си от себе си и от живота си“, обясни той.

Ако ни бъде дадена възможността да избираме между това да ядем торта и да се излежаваме до края на живота си или да правим нещо натоварващо и трудно, което ще направи света малко по-добър, повечето от нас биха поели по трудния, но смислен път.

Митът за щастието обърква вземането на решения

Макар че в крайна сметка постиженията и взаимоотношенията ни носят най-дълбокото усещане за благополучие, в краткосрочен план - когато мислим, че се нуждаем от повече щастие, често посягаме към мигновено удоволствие.

Хората полагат големи усилия и дават сериозни жертви за ранно пенсиониране и след това осъзнават, че са отегчени и нещастни да играят голф по цял ден. Те избират тортата, когато активността би им донесла по-голяма дългосрочна радост.

Идеята, че щастието е равно на приятни чувства, е мит. Не можете да направите себе си щастливи само като премахнете досадите или си позволите повече лакомства. Ден в спа-то или чаша хубаво вино могат да бъдат невероятни. Но щастието е по-дълбоко от това.

Това включва „вяра, семейство, приятели и работа“, твърди Брукс. Това са всички неща, които ни носят усещане, че сме постигнали нещо и че сме били в служба на другите. „Преследвайте тези неща и ще преследвате щастието“, заключава той.

…………………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев