ТРАЙНА/// Първите и последните 3 минути: Как майсторите разказвачи печелят и задържат вниманието
Помислете за последната бизнес презентация, на която сте присъствали. Вероятно лекторът е прекарал часове в подготовка на слайдове, прецизиране на статистически данни и репетиране на основните тези. Но как започна презентацията? С дълго въведение, изброяване на професионални постижения или с няколко думи на благодарност към присъстващите?
Възможно е именно тези начални моменти да са коствали на лектора вниманието на аудиторията още преди същинското начало – и така той може да е пропуснал шанса да остави трайно впечатление.
След години изнасяне на презентации пред публика с най-различен мащаб, стигнах до извода, че първите и последните три минути заслужават повече внимание от почти всичко останало. Началото печели вниманието на слушателите, а финалът определя какво ще запомнят те и какви ще бъдат следващите им действия.
Аудиторията взема решение по-бързо, отколкото предполагате
Защо точно първите три минути? Слушателите решават почти мигновено дали да продължат да ви следят, или да спрат да обръщат внимание. Ето защо смятам първите три минути – което при нормално темпо на говорене се равнява на около 350–400 думи, за изключително важни. Началото трябва да даде на слушателите причина да продължат да ви слушат.
Ефективното начало създава предпоставка аудиторията да остане ангажирана и дори да прояви още по-голям интерес. Силното встъпление може да включва нещо неочаквано – момент на конфликт или объркване, изненадващо откритие или интригуваща реплика. Целта ви е да накарате слушателите да поискат да чуят и следващото изречение.
Един от любимите ми примери е историята на Дик Хойт, който не се отказа от сина си Рик, роден със спастична квадриплегия. Когато разказвам тяхната история, започвам с фраза от имейл, който получих от приятел: „Не трий този имейл, преди да изгледаш видеото“. В този миг аудиторията веднага иска да разбере какво е имало в имейла и защо е било толкова важно. Чрез това съобщение се запознах с невероятната история на един баща, който участвал в състезания, бутайки сина си в инвалидна количка. Бях толкова трогнат и вдъхновен, че написах книга за тях.
Тъй като първите три минути са от решаващо значение за успеха на разказването на истории, препоръчвам да наизустите тази част. Така, дори нещо да се обърка – а понякога нещата неизбежно се объркват, няма да се дезориентирате или смутите от технически проблеми с PowerPoint или неочаквани шумове. Наизустяването на този ключов момент от презентацията ви позволява да останете спокойни и да запазите контрол; ще излъчвате увереност и авторитет, вместо да четете от записки или да се колебаете каква е следващата ви фраза.
Задържане на вниманието на аудиторията
Началото е от съществено значение за привличане на вниманието, но в средната част аудиторията трябва да разбере какво е заложено на карта, да се почувства съпричастна към хората и ситуациите и – което е най-важното, да знае, че историята води към нещо значимо.
В бизнес контекст това означава да направите историята си близка до слушателите. Един от моите „10 елемента“ на разказването на истории е обръщането на съотношението „аз/вие“. Лидерите естествено разказват истории от собствената си гледна точка: „Аз направих това“, „Моята компания постигна онова“ или „Ние успяхме“. Това кара аудиторията да се пита: „А какво означава това за мен?“. Затова, вместо да използвате „аз“, „моят“ или „ние“, опитайте се да преформулирате изказа така, че да включва слушателите – използвайте „вие“ или „вашият“. Когато помогнете на слушателите да се припознаят във вашата история, е много по-вероятно те да останат ангажирани.
За да задържите вниманието на аудиторията, трябва също така да знаете накъде отива историята ви и как да стигнете дотам – следователно трябва да сте наясно с преходите между отделните части. Така никога няма да се почувствате изгубени, тъй като винаги ще имате опорна точка и ще можете плавно да преминете към следващия етап.
Страхотен финал
Точно както първите три минути могат да определят успеха или провала на презентацията ви, последните три минути са също толкова важни. Това е кулминацията на историята – моментът, в който трябва да завършите всички започнати нишки, да отговорите на поставените въпроси или да разрешите конфликтите, които сте представили.
Когато завършвам разказа за Дик и Рик Хойт, аз се връщам към специалната връзка между бащата и сина. Разказвам как попитах Рик какво би направил, ако можеше да използва ръцете и краката си. Отговорът му беше прост: той щеше да настани баща си на стол и да го бута. Този момент затваря кръга на историята. Това е онзи вид финал, който остава в съзнанието на публиката дълго след края на презентацията.
Точно както трябва да наизустите първите три минути от историята си, така трябва да научите наизуст и последните три минути – за да сте сигурни, че няма да се запънете в думите или да се изгубите в хода на изложението.
Финалът трябва да бъде категоричен, така че аудиторията ви да е наясно с четири неща:
- Историята ви е приключила.
- Налице е развръзка или заключение.
- Причината за разказването на историята е ясна.
- Няма никакво съмнение относно призива за действие.
Четвъртата точка е от съществено значение, тъй като в никакъв случай не бива да оставяте призива за действие „да виси във въздуха“ в края. Не карайте хората да гадаят! Ако не завършите историята, рискувате хората да не стигнат до извода, който сте предвидили.
Последните ви думи трябва да останат в съзнанието на слушателите дълго след като са напуснали залата. Това е и крайната цел на разказването на истории: да бъдете чути и да оставите следа. Следващия път, когато подготвяте важна презентация, помнете: началото определя дали аудиторията ще ви слуша, а краят определя дали посланието ви ще намери отзвук.
…………….
Дон Йегър, автор на тринадесет бестселъра на New York Times и бивш заместник-редактор в Sports Illustrated, за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.