Изкуственият интелект може да засегне 300 млн. работни места

Изкуственият интелект (ИИ) може да замени еквивалента на 300 млн. работни места на пълен работен ден. Това се посочва в доклад на инвестиционната банка Goldman Sachs, цитиран от Би Би Си.

Според банката изкуственият интелект може да замени една четвърт от работните дейности в САЩ и Европа, но в същото време може да доведе до създаването на нови работни места и до бум на производителността. В крайна сметка технологията може да увеличи общата годишна стойност на произведените в световен мащаб стоките и услугите със 7%.

От Goldman Sachs отбелязват, че генеративният ИИ, способен да създава съдържание, неразличимо от човешката работа, е „голям напредък“.

Перспективи за заетост

Правителството на Обединеното кралство има желание да насърчи инвестициите в ИИ в страната, тъй като според него това „в крайна сметка ще стимулира производителността в цялата икономика“. Лондон опита да успокои обществеността относно въздействието на изкуствения интелект.

„Искаме да сме сигурни, че изкуственият интелект допълва начина, по който работим в Обединеното кралство, а не го нарушава – прави работата ни по-добра, вместо да ни я отнема“, каза министърът на науката, иновациите и технологиите Мишел Донелан пред в. „Сън“.

В доклада се посочва, че въздействието на ИИ ще варира в различните сектори – 46% от задачите в административните и 44% в правните професии могат да бъдат автоматизирани, но това важи само за 6% от тези в сектора на строителството и 4% в поддръжката.

Би Би Си съобщи по-рано за опасенията на някои художници, че генераторите на изображения с изкуствен интелект могат да навредят на перспективите им за работа.

„По-ниски заплати“

„Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че няма начин да знам колко работни места ще бъдат заменени от генеративен ИИ“, каза пред Би Би Си Карл Бенедикт Фрей, директор „Бъдещето на работата“ в Oxford Martin School.

„Това, което прави ChatGPT например, е да позволи на повече хора със средни умения за писане да създават есета и статии. Следователно журналистите ще се сблъскат с по-голяма конкуренция, което би намалило заплатите, освен ако не видим много значително увеличение на търсенето на такава работа“, коментира той.

Той даде за пример въвеждането на GPS технологията и появата на платформи като Uber.

„Изведнъж познаването на всички улици в Лондон имаше много по-малка стойност – и така настоящите шофьори получиха големи съкращения на заплатите - около 10% според нашето проучване“, каза Фрей.

„Резултатът беше по-ниски заплати, а не по-малко шофьори. През следващите няколко години генеративният ИИ вероятно ще има подобни ефекти върху по-широк набор от творчески задачи“, добави той.

„Щипка сол“

Според изследване, цитирано в доклада, 60% от работниците днес са заети в професии, които не са съществували през 1940 г.

Но други изследвания показват, че технологичните промени от 80-те години на миналия век са заменили работници с по-бързо темпо, отколкото са създали работни места.

Ако генеративният изкуствен интелект има сходен ефект, то той може да намали заетостта в близкото бъдеще.

Дългосрочното въздействие на ИИ обаче е много несигурно, каза главният изпълнителен директор на мозъчния тръст Resolution Foundation Торстен Бел пред  Би Би Си.

„Всички твърди прогнози трябва да се приемат с голяма щипка сол. Не знаем как ще се развие технологията или как фирмите ще я интегрират в начина си на работа“, каза той.

„Това не означава, че изкуственият интелект няма да наруши начина, по който работим – но трябва да се съсредоточим и върху потенциалните печалби на стандарта на живот от по-високопроизводителна работа и по-евтини за изпълнение услуги, както и върху риска от изоставане, ако други фирми и икономики се адаптират по-добре към технологичните промени“, добави Бел.