БНБ и банковият сектор вече са в еврозоната

БНБ и банковият сектор в България са вече в еврозоната. Това изтъкна Димитър Радев, управител на БНБ, пред банковия елит, който снощи отбеляза 30 години от създаването на Асоциацията на банките в България (АББ).

„Преди пет години обсъждахме възможността БНБ и банковият сектор да се присъединят към Европейския банков съюз. Много хора тогава в България, а и извън нея, разглеждаха тази възможност като далечна и трудно постижима. Днес България е член на Европейския банков съюз и скоро ще отбележи 2 години от това членство. Какво означава това на практика? Това означава, че БНБ и банковият ни сектор са съответно първата публична институция и първият икономически сектор в България, които са част от еврозоната”, подчерта гуверньорът пред аудиторията. Според него това дава редица предимства - БНБ участва във вземането на важни решения, свързани с надзора и преструктурирането на европейските банки, включително българските. Българският глас има същата тежест като останалите страни членки, независимо от размера на икономиката и на банковия сектор. Централната банка има свой представител в ръководния комитет на Европейския банков надзор, в който участват представителите на пет национални надзорни органа. „Това е позиция, която се заема на ротационен принцип, но изключително важен знак е, че я получаваме в началото на нашето членство”, изтъкна Радев.

Той посочи БНБ и банковия ни сектор за пример на институционално развитие в среда на „сериозни институционални дефицити”. „Рецептата за това е проста: правилни решения в правилен стратегически контекст”, е съветът на управителя на Централната банка. Според него практическият резултат от присъединяването ни към ключовите институции на еврозоната, каквито са Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране, е изграденият солиден капацитет, ресурси и експертиза за решаване на предизвикателствата. Те бяха тествани по време на пандемията от COVID-19. „БНБ беше една от първите централни банки, която активира мащабен антикризисен пакет в размер над 8% от БВП в самото начало на пандемията – още през март 2020 г., когато все още се дискутираше дали това не е просто една настинка, която ще изчезне през лятото”, припомня Радев. Той счита, че страната ни е изправена пред три предизвикателства: цените, цените, и пак цените, и с цел овладяване на инфлация е важно страната ни да не поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи. Гуверньорът предупреди, че подобен подход може да доведе до две основни групи от рискове: опасност от инфлационна спирала; необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците или чрез орязване на разходите.

Радев счита, че се очертават три важни събития в рамките на третото тримесечие на тази година: ефективното прекратяване в началото на месец юли на нетните покупки на активи от страна на ЕЦБ; последващо увеличение на референтните лихви; ново увеличение на лихвените проценти през септември, така че до края на тримесечието да се излезе от територията на отрицателните лихви. „Очевидно следващите месеци и поне година ще бъдем изправени пред предизвикателството да се намери много трудният баланс между мерките за овладяване на инфлацията и мерките за предотвратяване на рецесия”, заключи управителят на БНБ.