Бизнесът против увеличаването на минималната работна заплата от 1-ви януари

Затягане на коланите иска бизнесът. Минималната заплата трябва да се вдигне с 40 лева от 1 януари догодина. Работодателите обаче не са съгласни. Мотивът - пандемията и свързаната с нея безработица свиват печалбите и парите за инвестиции. Затова бизнесът иска минималната заплата да бъде замразена. Синдикатите пък смятат, че е погрешно обвързването на доходите с производството. По техни прогнози тази есен ще има ново увеличение на безработицата след края на сезонната заетост.

„За нас това е икономическата логика. Ние не искаме заплатата да замръзне, искаме хората да получават повече. Но ръстът, който беше направен за тази година - около 10%, беше осъществен при прогноза, че ще имаме над 3-процентен ръст на БВП за 2020 г. Вече е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо същия период за миналата година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата година е за спад от 7,1%. Нещо повече - ЕК смята, че догодина европейската икономика, в това число и българската, няма да се възстанови напълно. През 2020 г. ще слезем на нивото на 2018 – 2017 г. като БВП и продажби на компаниите”, обясни в ефира на Нова телевизия председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той коментира и доколко повишаването с 40 лева на заплатите би се оказало проблем за работодателите. „Когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличават административни прагове, минимални работни заплати, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници”, каза още Велев. 

Председателят на АИКБ посочи, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата. „Той е абсолютно механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици. Работната заплата трябва да се изработва. Ако тя не достига, това, което е изработено, трябва да се добавя по друг начин. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и лошо”, каза още Велев.  

Според икономиста от КНСБ Любослав Костов при криза трудът е най-ощетеният. „Ако трябва да орязваме някакви разходи, то винаги са тези за труд. Три са факторите, които не предполагат такова действие. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управленската програма на правителството в момента. Предвиден от 1 януари е ръст на минималната работна заплата. Тя все още се управлява административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват”, смята той. 

„Не мога да разбера в момент, в който новият председател на ЕК говори за методология за изготвяне на обща европейска минимална работна заплата, ние говорим за замразяване на нашата, при положение, че дебатът трябва да е точно обратният”, смята Костов.

На база статистика Велев обясни, че в страната има спад на производителността. „Намаляването на един зает е с 5,6%. Въпреки голямото намаляване на заетите, би трябвало производителността да расте, а става обратното. Въпреки намаляването на производителността имаме ръст на заплатите, което идва от рязкото свиване на инвестициите, което е лошо”, допълни той. Председателят на АИКБ призова да се спре робуването на противопоставянията между работодатели и синдикати. „Нека погледнем числата. Никой не иска в България да има ниски заплати. Просто това са възможностите на икономиката”, категоричен е Велев.

„Ако бизнесът е в затруднение, мисля че държавата трябва да се намеси с по-активна правителствена политика, особено в условията на рецесия”, коментира Костов. Той прогнозира, че в началото на следващата година икономическият ефект от кризата ще се усети в пълно измерение. „Предстои ни тежка зима”, сподели той.

„В икономиката и индустрията, смятам че най-тежките месеци минаха. В публичните финанси – предстоят”, е мнението на Велев.