БСК атакува съдебно таксите за бизнеса, събирани от Агенцията по вписвания

Българската стопанска камара (БСК) стартира серия от съдебни искове срещу "противозаконно определяни размери на държавни такси.", съобщиха от организацията. Инициативата е част от политиката на камарата срещу административния натиск върху стопанската дейност. Според БСК доказателство за този натиск е фактът, че през 2016 г. приходите от такси в държавния бюджет са нараснали с над 11%, а в бюджета за 2017 г. се предвижда нов ръст от 7,6%. Делът на приходите от такси в държавния бюджет на България достига около 4,5%, а в Словения, например, е 0,2%, посочват от стопанската камара.

" Таксите се превръщат в квазиданъци, което намалява положителния ефект от ниското ниво на корпоративно облагане. По този начин широко прокламираното предимство на страната ни като инвестиционна дестинация – ниската данъчна тежест, се оказва съществуващо само на думи, но не и като реален факт. Напротив, настоящите и бъдещите инвеститори ежедневно се сблъскват със задължението да плащат такси, далеч надвишаващи по размер разходите, направени за съответната административна услуга.", допълват от организацията.

Липсата на чуваемост от страна на изпълнителната и законодателната власти за необходимостта от намаляване на административната тежест върху бизнеса е основната причина БСК да се обърне към съда.

Първата жалба на камарата бе подадена днес чрез Министерски съвет до Върховния административен съд. Тя е срещу Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. С жалбата се настоява да бъде отменен чл. 2, ал.1 от Тарифата в частта му, в която се определя такса в размер на 0,1 на сто върху цената, по която е таксуван актът или документът. Основните аргументи на БСК за това искане са три:

1. Нарушен е конституционният принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите (на чл.60, ал. 1 от Конституцията);

При упражняване на дейността си, търговците и търговските дружества се нуждаят от кредити за инвестиции в съвременни технологии и оборудване. Броят на физическите и юридическите лица, които ползват банков кредит за стопански цели, непрекъснато расте, а съществена предпоставка за получаване на банков кредит са обезпеченията, най-често чрез ипотекиране на недвижими имоти. Кредитът, обаче, не е доход или имущество, на основата на който да бъде определяна такса.

2. Ограничава се гарантираната от Конституцията възможност за защита правата на гражданите по съдебен ред;

           Законът предвижда възможност за освобождаване от съдебни такси и разноски на определени         категории лица, когато са страни по дела. Освобождаване от такса е недопустимо по отношение на същите лица, когато исковите молби подлежат на вписване. В някои случаи това може да се окаже пречка за завеждане на съответния иск, което осуетява достъпа до правосъдие.

3. Нарушен е Законът за държавните такси, който прокламира разходоориентиран подход при тяхното определяне.

Законът за държавните такси (ЗДТ) изисква икономическа логика и обоснованост на таксите, като те трябва да съответстват на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Таксите по вписванията многократно надвишават разходите по предоставяне на услугата и не са съобразени с правомощията и отговорностите на съдията по вписванията. „Парадоксално е, че нотариусът който извършва цялата дейност по оформяне на една сделка и носи отговорност за това, работи по такси, с определена горна граница, докато максимален размер не е установен за съдията по вписванията, въпреки ограничения обхват на дейността му. В някои случаи това може да доведе до такси по вписванията, които надхвърлят нотариалните такси за един и същи акт“, се посочва в жалбата на БСК.

Липсата на връзка между разходите на Агенция по вписванията за осъществяване на услугите и приходите, които постъпват от тях, е видна от годишните финансови отчети (ГФО) на агенцията за последните години. ГФО за 2015 г. на Агенцията по вписванията сочи, че приходите от услуги са 54 млн. лв., а разходите за администрирането им - 16 млн. лева.  Този вид такси превръщат Агенцията по вписванията в приходна агенция на държавния бюджет, а не в такава по предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса.

Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което засяга интересите на БСК и членуващите в нея предприятия, като участници в гражданския и стопанския оборот. Това обосновава интереса на БСК от завеждане на жалбата, посочват от организацията.