БСК поиска минималната заплата да не надвишава 43% от средната

Горната граница на минималната работна заплата (МРЗ) трябва да е не по-висока от 42-43 на сто от средната заплата. Това се казва в позиция на Българската стопанска камара (БСК) по проекта на рамково споразумение за процедура по определяне на размера на РМЗ.

„Горната граница на предложения интервал от 40- 50% за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата, надхвърля значително средното съотношение за 22-те държави-членки на ЕС, прилагащи МРЗ, което достига 41-42%. Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за преговори, не по-висока от 42-43%”, се посочва в позицията на БСК.

От стопанската камара обясняват, че основен параметър при определяне на МРЗ в предложената формула е „прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството“. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде осигурен ежегоден достъп до приложимата конкретна методика и параметри за прогнозиране на този ключов показател, за годината, за която се определя МРЗ.

От БСК отново обърнаха внимание на негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на МРЗ, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход. „В своята съвкупност те водят до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществен сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство”, посочват от стопанската камара.

Пълният текст на позицията можете да видите ТУК.