Износът на България се преструктурира прекалено бавно

Преструктурирането на българския износ се "случва" прекалено бавно. Все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема такъв дял, че не допринася за излизането ни от категорията "най-бедната държава в ЕС". Това се казва в анализ на Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара/БСК/, разпространен от пресцентъра на работодателската организация. В анализа се проследява мястото на България в световния износ през 2020 г., съобщава БТА.

„Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването, посочва икономистът и изтъква, че са необходими нови инструменти за промяна. Те трябва да са насочени към опериращите в България иновативни предприятия с голям растеж и предлагащи стоки и услуги с висока и много висока добавена стойност. Ролята на чуждестранните инвестиции е важна, особено за заетост, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестиции“, смята Веселин Илиев.

Според него технологичното обновление става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и Програмата за развитие на селските региони.

В анализа си икономистът изтъква, че многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе в по-малка степен от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24 на сто от общия, като не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка запазва дял около 31-32 на сто за 2020 г.

„Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят“, посочва Веселин Илиев. Според него българските фирми най-често изнасят за развитите държави като подизпълнител на големите фирми и се включват в глобалните вериги на доставки. С течение на времето се придобиват знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

„Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми“, смята икономистът.

Българският износ през 2020 г. e 31.9 млрд. щ.д., показват данни от анализа на икономиста на БСК. Това е по-малко от износа през 2019 - 33,4, и през 2018 - 33,7 млрд. щ.д. Въпреки това България се изкачва на 58-мо място сред всички износители в света (60-то място през 2019 г. и 64-то за 2018 г.) Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 г. спрямо 2019 г. е 4.4 на сто, а кумулативно за последните 5 години има ръст от 20 на сто. Световният внос е намалял със 7 на сто за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 3 на сто. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, изтъква Веселин Илиев.

На база огледални данни, България е изнесла стоки за отбраната поне за 615 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям, коментира икономистът и припомня, че за 2019 г. износът на специална продукция се оценява на 560 мил. щ.д., за 2018 г. - 780, а за 2017 г. - 1.2 млрд. щ.д. „От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.е. НСИ третира тази информация като конфиденциална“, отбелязва икономистът.

България държи 19,9 на сто от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа, посочва Веселин Илиев. Временно консервираните череши имат 16,4 на сто дял, месинг на плочи и ленти 14.9 на сто, спирачни маркучи 14.1 на сто, хидравлични турбини и регулатори - 14 на сто. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, показват наблюденията на икономиста.