Изцяло нови правила, а не "спускане отгоре" за минималната заплата, искат работодателите

Минималната заплата да се определя по ясни икономически критерии, а не да се базира на политически обещания – това е позицията на работодателите, с която се обявиха против сегашното административно увеличаване на минималното възнаграждения на заседанието на Тристранката днес. Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда проктепостановление за вдигането на МРЗ от 510 на 560 лева от 1 януари догодина, както и повишаване на ставките за нощен труд.

Трябва да се приеме принципно нов механизъм за определянето на минималното възнаграждение, както е е заложено в ратифицираната конвенция 131 на Международната организация на труда, предлагат работодателските организации.

 Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе с конкретно предложение за отлагане като предлага новият размер на МРЗ от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година за 15 икономически дейности.  Това са застрашените, според бизнес организацията, икономически дейности, като пчеларството, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване.

 АИКБ иска предложението да бъде записано в текста на постановлението на МС за определяне на новия размер на минималната заплата. Избрали сме тези дейности по факта, че средният осигурителен доход в тях е на равнището на минималната работна заплата за следващата година, допълни Велев. По думите му вече всички са поставени пред свършен факт чрез средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социални партньори. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, допълни той, предаде БТА.

 България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата, каза Васил Велев. По думите му, ако се добави клас прослужено време към минималната заплата, съотношението става 54 процента към средната, при 42-43 на сто средно за ЕС. Като темп на нарастване на минималната ние също сме начело, каза Велев. Само в София това съотношение е под 50 процента, а в някои градове достига до 80 процента. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви - мързеливи, отбеляза Велев. "Минималната заплата е минимална заплата, не е реална , ние не искаме хората да получават минимална", отбеляза Велев. Според него обаче към момента 473 хиляди получават към второто тримесечие на тази година минимална заплата, а догодина ще са повече.

Той отбеляза, че половината европейци работят в страни, където минималната месечна заплата се договаря между социалните партньори, а не се определя административно, като там средните заплати са с 60 процента по-високи.