Китай вече има отговор на американските санкции

В Китай влезе в сила нов закон за контрол на износа, който има за цел да консолидира съществуващите механизми за защита на националните интереси на страната на фона на нарастващият външнотърговски натиск. Анализаторите смятат, че всъщност този нормативен акт представлява отговора на Пекин на санкциите на Вашингтон срещу китайските компании, пише Nikkei Asia Review.

Приет от Постоянният комитет на Общокитайския народен конгрес на 17 октомври, законът идва година, след като САЩ наложиха ограничения върху износа, насочен към китайски технологични компании като Huawei Technologies и ByteDance.

Законът установява няколко категории „контролирани продукти“, които са подложени на по-строг надзор, като в тях влизат ядрените материали, военните артикули и стоките, които имат употреба в отбранителния сектор.

Крайните потребители също са обект на закона, както и всяка транзакция, при която контролираните стоки се реекспортират. Реекспортът може да доведе до включване в черен списък и до глоби, които да са до 20 пъти по-високи от стойността на незаконната транзакция.

Макар че правителството все още не е публикувало списък с конкретните засегнати стоки, очакванията са бизнесите да имат нужда от допълнителни ресурси, за да отговорят на новите изискванията.

„В момента законът е доста неясен и не включва нужната конкретност, необходима за неговото изпълнение отвъд правната рамка“, коментират анализатори от британската консултантска фирма Mondaq.

Законът разтърси пазарите още преди влизането му в сила.

Цените на редки минерали и метали, използвани в производството на почти всички съвременни електронни устройства, включително и смартфоните, нараснаха значителни през ноември в очакване на включването им в списъка на контролираните стоки. Например, цената на неодима, който се използва за създаването на магнити, нарасна с 37% през ноември, сочат данни на „Глобал таймс“. Китай, който държи 80% от пазара и 37% от всички запаси на редки метали.

„Въпреки че е по-изчерпателен по своята същност, законът за контрол на износа не е първият от този тип за Китай. Пекин от дълго време приема мерки за ограничаване на износа на стоки, които са чувствителни от гледна точка на националната сигурност“, коментира Нейтън Буш от правната фирма DLA Piper.

Пекин се намеси в продажбата на мобилното приложение Tiktok на ByteDance в САЩ преди няколко месеца, като на практика определи технологията, от която зависи работата на социалната мрежа, като ограничена стока.

„Важното развитие с новия закон за контрол на износа е, че Пекин вече разполага с отговор на „черния списък“ на Вашингтон“, коментира Буш, визирайки списъка, който САЩ ипозлва за налагането на санкции срещу китайските компании в името защитата на националната сигурност.

На фона на предстоящото президентство на Джо Байдън, Буш очаква контрола върху износа да продължи да бъде основаната форма на икономически санкции и да продължи да играе ролята на „ключова динамика“ в китайско-американските отношения.

„Не само САЩ, но вече и Пекин, може да ограничава износа до чуждестранни компании, за които счита, че действат срещу китайските национални интереси“, каза още той.

Този закон обаче изпраща смесени сигнали до търговските партньори на страната и по-специално до тези, които наскоро подписаха договора за „Регионално всеобхватно икономическо партньорство“ (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP).

Тъй като закона изисква от бизнесите да кандидатстват за лиценз за стоките, които влизат в списъка, Пекин получава допълнителен коз в редица области, включително и трансферите на технологии.

„Тъй като Пекин вече има равни възможности на тези на Вашингтон по отношение на инструментите за санкции, компаниите извън САЩ може да се окажат в трудна ситуация. Тези компании рискуват или да станат обект на солени санкции от страна на САЩ, ако продължат да правят бизнес с китайските фирми, включени в черния списък на Вашингтон, или да разгневят Пекин и да изгубят достъпа до ключови стоки.“, коментира той.