Кристалина Георгиева: Виждаме шанс да коригираме траекторията на икономическото развитие

„Това, което се случи в тази най-тежка криза, през която все още преминава световната икономика, ми дава основа за оптимизъм. Видяхме изключителна възможност на учените да намерят решение на проблем, който беше нов за тях. За много кратко време се появиха много ваксини, които ни позволяват да овладеем пандемията и да дадем на хората отново възможност да живеят, общуват и работят така, както го правеха преди нея“. Това заяви директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в новото предаване на БНТ „Говори сега“.

Георгиева сподели, че причини за оптимизъм са и бързата скорост и координацията, с които се предприеха действия, за да се спре упадъкът на световната икономика и да се предотврати „тотален крах“.

„Поставихме икономиката в едно замразено състояние. В същото време много бързо и гъвкаво се предоставиха финансови помощи на бизнеса и на хората, за да могат да продължат да функционират в тази много странна обстановка", каза директорът на МВФ

По думите й тази координирана дейност е гигантска по своите мащаби – фискална помощ в порядъка на 16 трилиона долара, за да може бизнесът да работи.

„Третата причина за оптимизъм е, че от пандемията виждаме едно отрезвяване в света. Когато тя започна аз много се притеснявах, че темата за климатичните изменения ще отпадне. Това не се случи, защото хората осъзнахме, колко сме взаимозависими и колко сме зависими от Майката природата. Един свят, в който намираме общи решения, макар трудно и понякога колебливо, е свят, който вярвам, че ще може да се пребори с големите си предизвикателства“, каза Георгиева.

Тя заяви, че пример за тази способност за вземане на общи решения е емитирането на 650 млрд. долара специални права на тираж (СПТ), което е станало с подкрепа от над  95% от членовете на МВФ.

Георгиева каза още, че вижда в настоящите предизвикателства шанс да бъде коригирана траекторията на икономическо развитие.

„В момента светът работи по това да намерим начин да продължим да растем и да имаме работни места, но да го правим като рециклираме и използваме повторно ресурсите, които вече са в употреба, и като променим траекторията от виско въглеводородно развитие към ниско въглеводородно с много повече използване на възобновяема енергия, както и с много повече внимание към това какво консумираме и защо“, коментира тя.

„За да се случи трансформацията трябва да сме готови да вземем решения, които не са лесни. Първото е да сложим цена на въглеводородните емисии. Като сложим цена, която постепенно расте, създаваме друг стимул за това как да произвеждаме електричество и как да пътуваме. В МВФ преценихме, че днес средната цена е три долара на тон. До края на десетилетието тя трябва да стане поне 75 долара на тон. Това е трудно решение, защото всяко нещо, което удря по цените се посреща със съпротива“, добави тя.

Шефът на МВФ заяви, че за това е много важно да се направи умно и даде пример с Канада и Швеция. „Те вземат тези пари и ги дават обратно на хората. Тоест, те стимулират по-ниската интензивност на емисии в своята икономика и генерират доходи, които превръщат в социална подкрепа. По този начин запазват подкрепата на населението за това, което обезателно трябва да се направи“, каза още тя.