София - най-богатата област в страната, Сливен - най-бедната

Две поредни години - 2016 и 2017 г. на цялостно оживление на българската икономика, в унисон с подема в Европа, отчита представеното днес изследване на Института за пазарна икономика и неговите партньори "Регионални профили: показатели за развитие"

Областта с най-силна икономика в страната продължава да е столицата, посочват авторите на доклада. С много добри икономически показатели са и  областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе. В дъното на класацията по икономическо развитие, са областите Пазарджик, Сливен, Видин, Силистра и Кърджали, като общото по между им е липсата на частни инвестиции в тях. И обратното - общт знаменател за лидиращите по икономическо развитие области  е високият приток на инвестиции, който води до създаването на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот, отчитат анализаторите .

Със засилването на икономическия растеж от 2014 г. насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние. Въпреки този процес на "разпръскване" на областите, разликата в благосъстоянието на най-богатата област - столицата, и най-бедната, Сливен, през последните години се колебае около 4,5 пъти, поясни Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.

През 2016 г. икономическият растеж достига 3,9 на сто, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4 процентен ръст. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при хората между 15 и 64 г. е на рекордно високо ниво - 68,5 на сто.

Ръстът на икономиката и стабилното покачване на заплатите, което в много области означава и по-високи доходи на домакинствата, имат своето отражение и върху условията на живот. Макар и да остава страната в ЕС с най-висок дял от населението, живеещо с материални лишения, България отчита подобрение на този показател през 2016 г. Ако през 2014 г. около 34 на сто от населението живеят с материални лишения, то през 2015 г. този дял е 32 на сто. Въпреки това по отношение на относителната бедност - дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, делът на бедните остава относително стабилен в тесния интервал между 21 и 23 на сто през последните години.

През третото тримесечие броят на наетите в Южна България е 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70 на сто от общо създадените нови работни места в страната са в София, София - област, и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличението е доста по-скромно - едва 27 хил. души, което е под ръста само на Пловдив, считан за най-бързо развиваща се.

В София притокът на чужди инвестиции и разходите за дълготрайни материални активи /ДМА/ са близо два пъти повече от средните за страната, докато има няколко области, в които са по-малко и от половината /Кърджали, Кюстендил, Перник, Сливен, Хасково/.

Традиционно местната данъчна тежест е по-висока в областите с относително силна икономика - София, Варна, Бургас, и е ниска в слабо развитите области като Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра, отчетоха от ИПИ.

Все по-лошата демографска картина в страната поставя естествен ограничител пред потенциала за растеж на българската икономика. Реалният растеж не успява да надхвърли 4 на сто на годишна база от 2 години и половина, а според скорошни анализи на ЕК и МВФ, в които е включена и България, икономиката или вече работи на нивото на потенциала си, или е близо до него, се посочва още в доклада. С цялото изследване можете да се запознаете тук