България на 49-то място по конкурентоспособност от 63 икономики

 България заема 49-то място от 63 икономики според току-що оповестените данни от класацията на Годишника на световната конкурентоспособност 2017 на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария).  

Класирането на страната ни е подобрение с шест позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2007 г. Българската икономика остава сред най‐ неконкурентоспособните, като все пак в Европа изпреварва Румъния, Словакия, Унгария, Гърция, Хърватия и Украйна, отчитат авторите на Годишника. 

За 10-те години членство в ЕС, българските политици и бизнес мениджъри не са успели да подобрят конкурентоспособността на страната, гласи друг извод. Не е ласкава и следващата констатация: "Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за промяна в близките години много малка, без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери. "

Като основни фактори на българската конкурентоспособност се запазват сравнително евтините стоки от първа необходимост (цена на живот), нормата на растеж на реалния БВП (вкл. на глава от населението), приходите от туризъм, валутните курсове, евтините наеми на офис-пространство и липсата на сериозни рискове, които биха довели до преместване на аутсорсинг услугите. Всички тези фактори са пряко свързани с много ниската база, от която тръгва българската икономика, и могат лесно да се променят при смяна в световната конюнктура, казват авторите на доклада. 

Според изследването, основните предизвикателства пред управлението на обществения и частния сектор остават застаряването на населението, прилагането на законодателството по отношение на конкуренцията, правораздаването, и финансирането на пенсиите. 

 В частта за страната ни положително се оценяват размера на данък печалба (1-во място сред всички изследвани държави), общият размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми, и регулациите на пазара на труда.

Бизнесът продължава да оценява като сериозен проблем изтичането на мозъци. За трета поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България. Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми.

Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура. България остава и сред лидерите в областта на броудбанд ползвателите и скоростта на интернета.

Тази година IMD за първи път публикува и Класация на дигиталната конкурентоспособност, в която България заема 45-то място от 63 държави. Класацията се базира на 50 индикатора, като въвежда няколко нови критерия за измерване способността на страните да адаптират и изследват приложението на цифрови технологии, с потенциал това да доведе до трансформация в правителствените практики, бизнес модели и обществото като цяло. Водещи в класацията са Сингапур, Швеция, САЩ, Финландия и Дания. България показва сравними с останалите държави показатели по научна концентрация и технологична рамка, но изостава по отношение на гъвкавостта на фирмите и адаптацията на ИТ технологиите.

Авторите на Годишника излизат и с няколко ключови препоръки, в които очертават възможности за подобряване на конкурентоспособността на България още през тази година. Те са:

1. Подобряване работата на съдебната система и справяне с безнаказаността по високите етажи на властта.

2. Модернизиране на публичната администрация и независимите регулаторни органи с цел намаляване на корупционните рискове и подобряване на пазарната конкуренция.

3. Подобряване на качеството на здравеопазването и образованието, за да се обърне изтичането на мозъци и намаляването на населението.

4. Фокусиране на финансирането от ЕС върху икономическите и социални ефекти, вместо върху усвояването.

5. Пълна либерализация и диверсификация на енергийния пазар с акцент върху ангажираността на потребителите и постигане на растеж, базиран на ниски въглеродни емисии