Българската икономика - на опашката в ЕС по цифровизация

България, Гърция, Румъния и Италия тази година отчитат най-слаби резултати по показателя за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, сочат представени днес данни от Европейската комисия. Сходни са данните и за използването на интернет, като в ЕС поне веднъж седмично в мрежата влизат 85 на сто от потребителите, докато у нас това правят едва 67 на сто. Най-силен резултат по този показател се наблюдава в Дания (95 на сто). Най-дълбоко цифровизацията е проникнала във Финландия (над 70 точки, при под 40 точки у нас), сочат данните. 

Показателят за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото проследява напредъка в свързаността, цифровите умения, самостоятелното използване на интернет, приложението на цифровите технологии от дружествата и равнището на цифровите обществени услуги.

В света най-напреднали в цифровизирането на икономиката и обществото са САЩ, а ЕС е на дванайсето място. Второто място държат четири държави от ЕС с най-добре развит цифров достъп - Финландия, Швеция, Нидерландия и Дания. След средното равнище в ЕС се подреждат Китай и Русия. Най-голям напредък през последните пет години по отношение на скоростта на цифровизацията е постигнала Ирландия, следвана от Нидерландия, Малта и Испания. Тези държави се представят много над средното за ЕС. 

Най-често потребителите на интернет в ЕС са използвали електронни административни услуги миналата година в Естония, Испания, Дания, Финландия и Латвия. Високоскоростен фиксиран интернет е достъпен за 44 на сто от домакинствата в ЕС, като най-голям напредък показват Финландия, Германия, Унгария и Италия.

Общо 42 на сто от населението на ЕС все още не разполага дори с основни цифрови умения. През 2018 г. около 9,1 милиона души са работили като специалисти по съобщителни технологии в ЕС - повишение с 1,6 милиона спрямо четири години по-рано. Общо 64 на сто от големите дружества и 56 на сто от по-малките, които са наели такива специалисти през 2018 година, съобщават, че свободните работни места се попълват трудно.

Дори преди пандемията 85 на сто от хората са използвали интернет поне веднъж седмично (спрямо 75 на сто през 2014 г.). Най-много е нараснало използването на видеоразговори от 49 на сто от интернет потребителите през 2018 г. до 60 на сто миналата година. Банкирането и пазаруването по интернет също се използват по-често - съответно от 66 на сто и 71 на сто от потребителите.

Дружествата стават все по-цифровизирани, като 38,5 на сто от големите фирми вече разчитат на усъвършенствани облачни услуги, а 32,7 на сто заявяват, че използват оценка на "големи данни". По-голямата част от по-малките дружества все още не използват цифровите технологии и само 17 на сто ползват облачни услуги, а само 12 на сто - оценка на "големи данни". Едва 17,5 на сто от по-малките дружества са продали стока или услуги онлайн през 2019 г., след много слабо увеличение с 1,4 на сто сравнение с 2016 година. Миналата година 39 на сто от големите предприятия са използвали онлайн продажби. 

Предстои комисията да започне всяка година да издава препоръки за всяка държава, за да се определят нуждите от реформи и инвестиции по Фонда за икономическо възстановяване от пандемията от Ковид-19.