Парламентът прие на първо четене изтеглянето на нов дълг от 3,8 млрд. евро

Парламентът даде възможност на правителството да тегли нов дълг до 3,8 млрд евро, приемайки на първо четене промените в т.нар. удължителен бюджет за 2026 г. Предвижда се с парите да бъдат финансирани проектите по ПВУ, които трябва да бъдат разплатени до края на август, а също и за социални плащания, за гарантиране на пенсиите и заплатите в публичния сектор. 

Подкрепа дойде от 135 народни представители от "Прогресивна България" и ДПС, "против" бяха 29 депутата от "Демократична България" и "Възраждане", а 29 от ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" "се въздържаха" . 

Срокът за предложения между двете четения четения ще бъде пет дни. 

Припомняме, че миналата седмица при второто четене на промените в т.нар. удължителен бюджет мнозинството от "Прогресивна България" се отказа от предложението си да се вдигне таванът, но по-късно същия ден на свое заседание Министерският съвет одобри Законопроект за вдигане тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро. 

Чрез поправката в закона се предвижда възможността правителството да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера до 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите и краткосрочните задължения се обезпечават навреме и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване, посочва вносителят.

Промените предвиждат още Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с ЕК споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация. 

Дебатите в парламента по предложението на правителството да бъде изтеглен нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро продължиха над 3 часа. 

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев защити промените от парламентарната трибуна преди началото на дебата, като подчерта, че освен да се гарантират разплащанията по ПВУ, така се предотвратяват и рисковете от повишаване на цените на енергоносителите заради войната в Близкия изток.

"По този начин ще се осигури ресурс, с който Националния бюджет ще поеме да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 година по Националния план за възстановяване и устойчивост с оглед постигане на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейности и инвестиции по него, както и ще се минимизират потенциални ликвидни рискове, така, че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните", коментира Донев.

Той добави, че крайният срок за изпълнение на дейности и инвестициите, финансирани по механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август т.г. 

"Анализът на параметрите по изпълнението на инвестициите към момента и прогнозите за 2026 г. сочат значително концентриране на плащания в периода на допустимост на инвестициите, като през първите осем месеца на 2026 г. следва да бъдат финансирани плащания по НПВУ в размер на около 4,4 милиарда евро за постигане на 100% усвояемост на безвъзмездните средства. Безвъзмездната финансова помощ, европейското и националното финансиране остават за финансиране на плащания по НПВУ до 3,8 млрд. евро, като основната концентрация се очаква да бъде в месеците от юни до август т.г. Тъй като четвъртото искане за плащане се очаква да бъде получено от края на месец юли, съответно петото искане за плащане да бъде получено до края на месец декември 2026 г., е необходимо държавният бюджет да префинансира тези значителни по размер плащания", посочи Гълъб Донев.

Финансовият министър обясни, че по данни на Българската народна банка депозитите към 31 май т.г., които Министерството на финансите управлява, са в размер на 4,4 милиарда евро. "Разполагаемият ресурс без сребърния фонд е около два млрд. евро за осигуряване на всички плащания, разходи за пенсии и други разходи по механизма за възстановяване и устойчивост. В периода юни - август т.г. се очаква бюджетното салдо за юни отново да бъде отрицателно, което допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания от БНБ към 30 юни 2026 г.", допълни Донев. 

"Докато няма ясен бюджетен дефицит, ясна макрорамка и поне проект на бюджет, лихвите, които ние ще трябва да платим по този дълг, ще бъдат много по-високи", каза бившият финансов министър  и председател на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

От "Демократична България" се усъмниха в прогнозния дефицит от 7,4% и поискаха да им бъдат предоставени данни. "Голямата цел, уважаеми дами и господа, трябва да бъде ограничаване на дефицита ,спасяване България от румънски сценарий, но по начин, по който не удряме икономическия растеж. Искате 3,87 милиарда евро дълг, без да ни казвате ще има ли следващ и колко ще бъде той и това е проблем за нас, защото може да стане дългова спирала", предупреди Мартин Димитров. 

Цончо Ганев от "Възраждане" обвини "Прогресивна България", че продължават грешната политика на предишните управляващи. "Така или иначе Планът за възстановяване и устойчивост е опорочен и това е политиката, която сегашното правителство продължава: загробване в кредити, теглене на нови 8 милиарда за касичките на ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ, батерии, солари, саниране и успоредно с това пари за Украйна", коментира Ганев.

Депутатът от "Прогресивна България" Стефан Белчев определи възраженията на опозицията като форма на саботаж. Според него, сега е най-подходящият момент за вземане на дълг, когато лихвите са по-ниски преди финансовите пазари да излязат в августовска почивка.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС, отхвърли обвиненията към правителствата, в които те са участвали, за скрит дефицит заради заложени, но неизвършени разплагания. 

"Има явен дефицит, който Европейската комисия в своя доклад от миналата седмица оповести и той след приспадане на разходите за отбрана, това са, знаете, разходи, за които България ползва дерогация с още други 15 държави-членки на Европейския съюз, е 2,9% от Брутния вътрешен продукт на страната за 2025 година, така, че скрити дефицити няма", посочи Петкова.

От ДПС заявиха, че въпреки някои забележки, ще подкрепят предложението на правителството. "Ще го подкрепим, защото държавата не може да си позволи забавяне на плащания към общини, предприятия, изпълнители на стратегически инвестиции, социални системи и най-вече към българските пенсионери", аргументира се Айтен Сабри от ДПС.