Девети фарма форум на Мениджър: Време е за оценка на качество в здравеопазването

Оценките в здравеопазването да се дават не само за дейност, а и за качество - това може да е работещата и успешна рецепта за промяна и подобряване на здравеопазването у нас. Около тази теза се обединиха участниците в първи панел “Иновации и политики за интегриране” на Деветия национален фарма форум на списание "Мениджър," който се провежда в столичния "София Хотел Балкан".

Търсенето на разходоспестяващи и в същото време високоефективни решения вече не е с пожелателен характер, а задължение на всички ангажирани в този процес страни, посочи в началото на дискусията Славейко Джамбазов, основател и управител на НТА Ltd. 
Здравеопазването е сравнително консервативна и инертна система, в която доказателствата се натрупват бавно и често диагностиката и лечението на различни заболявания се променят, а някои дори - отхвърлят. Имаме нужда от абстрактен поглед за това какво се случва в системата и как можем да бъдем адекватни, отбеляза доц. Антон Тонев, председател на Парламентарната комисия по здравеопазване. Задоволяването на нуждите на пациента у нас все още не е на нужното ниво, имаме сериозен проблем с трудното преминаване от система, изградена да служи на държавата, към система, ориентирана към пациента.

Задоволяването на нуждите на пациентите все още не е на нужното ниво. Реалната снимка на здравеопазването у нас доц. Тонев описа като задъхваща се болнична система, кадрови дефицит, извънболнична система, оставена встрани. На база на тази обща оценка в следващите няколко седмици и месеци ще бъдат представени предложения за реформи, така че да започне изчистването на описаните дисбаланси.

Изследвали сме причините, довели до този дисбаланс, и предложенията за решения, които ще бъдат представени пред обществото, ще бъдат в тази насока. Поставили сме си като приоритет да намаляват хоспитализациите, а влизането в болница да остане за хората, които наистина имат нужда от активно лечение. Плащаме за един здравен продукт три пъти – когато една диагностична процедура може да се извърши извън болница, а болният е приет, плащаме за услугата, която той получава на по-висока цена. Вторият път е заради болничните дни, които пациентите получават след пролежаване в болница, а третото плащане е под формата на загуба на добавената стойност за икономиката ни, която този пациент би изработил в дните, когато не е на работното си място, посочи още доц. Тонев. 

Дори и най-перфектната здравна система не би могла да постигне резултати, ако няма активна интеракция с обществото, допълни той. Затова "имаме нужда да промотираме продукта "Здраве", да възпитаваме следващото поколение да се интересува от грижата за собственото си здраве."  А част от цялата тази концепция безспорно е разгръщането на мощния потенциал на дигитализацията и електронизацията на здравеопазването. "Представете си, че догодина по това време, докато работите на компютъра си, на екрана светва червена лампичка и получавате бележка, която ви напомня на каква възраст сте и какви изследвания би трябвало да направите, завършваща с въпроса “Знаете ли защо?”, която пък ви отвежда към кратка статия с полезни и разбираеми отговори на този въпрос и най-важното, че е нужно да инвестирате само време, не и средства, тъй като сте част от национална скринингова група" - така доц. Антон Тонев очерта конкретна визия за близкото бъдеще на здравните грижи, в които здравната система и обществото си взаимодействат. Целта в крайна сметка е средната продължителност на живота у нас да достигне поне средноевропейските стойности от 80 години, обобщи той.

Дигитализация в целия здравен сектор не просто трябва да има, а да се ускори, защото ние сме закъснели доста в това отношение. Дигитализацията е това, което движи трансформацията в сектора, затова трябва да има политическа воля, която да зададе посоката на тази трансформация. И това е, което ще помогне за преминаване към система, ориентирана към пациента, коментира Велина Григорова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз. Сред регулациите, които е необходимо да се променят и налагат по-активно за подпомагане на този процес, е  въвеждането на електронните рецепти и подобряването на методиката за работа с тях, допълни тя.  Електронното досие е следваща такава важна стъпка в стратегията за електронизация на здравеопазването ни. Това обаче не е самостоятелен процес, той трябва да бъде обвързана с подготовката на кадри за работа с новите методи и платформи, които се въвеждат и ще се въвеждат, посочи още Велина Григорова.

Проблемът с кадрите у нас обаче е на път да се превърне в катастрофа, алармира д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. В България имаме 31 700 лекари, което на пръв поглед не е малко за страна с 6,5 млн. население. Тревожното е възрастовата структура - 88% от лекарите, на които разчитаме сега са на възраст над 50 години, съобщи той. Смъртността сред лекарите в последните две години също е нараснала. По тази причина в следващите 6 години ще се сблъскаме с реалност, която е била в началото на 20 век с изключително малко лекари на глава от населението в малките, а дори и в областните градове, предупреди д-р Маджаров. "Всички заедно трябва да решим какво ще правим оттук нататък, за да предотвратим тази заплаха, която всъщност вече е новата реалност. Вече не съществува сегмента от опитни, но и сравнително млади лекари на възраст между 25-30-50 години, които осигуряват и достъпност на диагностика и лечение и достатъчно време за подготвяне на следващото поколение кадри", заяви той.

Решаването на този проблем повече не търпи отлагане, защото тежкият кадрови дефицит не е само при нас, но и в Европа, където има сериозен отлив от хуманните професии в последните години, а това е пазар на труда, с който не можем да се конкурираме в момента, добави и доц. Антон Тонев. "Лекарската професия е много конвертируема сега и навсякъде в Европа вече е достатъчно да имаш диплома, за да те приемат веднага с широко отворени обятия. Имаме вече разработени политики по доходи, условия на труд и изграждане на специалисти, с които ще започнем да работим за обръщането на този процес", заяви той.

Това е първият голям форум след сформирането на новото правителство и парламента. Миналата година имахме едно общо послание политическите партии да се разберат за основни стъпки и мерки, особено в областта на здравеопазването, защото в момента сме в пасивна позиция, а трябва да започнем да водим събитията в нея, не да ги следваме, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследвателските фармацевтични компании. За първа година делът от БВП, който се отделя за здравеопазване, е 5,8% и се надяваме тенденцията за увеличаване на инвестициите в здравеопазване да се запази, посочи той. "Нашата система сега е изцяло транзакционна, но е време да добавим проследяване на резултатността и качеството на предоставяните здравни услуги и постепенно това да се превърне в основен критерий за инвестиране и финансиране в здравеопазването", препоръча Деян Денев.

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg