Харчим за здраве двойно повече, отколкото за храна

 За периода 2008-2018 г. приходната част в здравеопазването се е увеличили с 53%. Общите публични средства са над 8 милиарда, но за жалост по-голямата част от тях идват от пациента. Средствата, които се отделят от семействата за здравеопазване устойчиво растат и вече са 51%, съобщи проф. Григор Димитров, експерт по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване, член на Надзорния съвет на НЗОК по време на Шестия фарма форум на списание "Мениджър", който се провежда днес в столичния хотел Балкан. В същото време намалява делът на средствата, които се отделят от държавния бюджет за здравеопазване. Бърз анализ на ситуацията показва, че 80% от разходите за здравеопазване у нас отиват за болнично лечение и лекарства, допълни той. Очертава се негативна тенденция – разходите за здраве са двойно по-големи вече от разходите за храна на домакинство у нас, посочи още той. Високите лични раззходи са сериозна бариера пред достъпността на здравеопазването. 

Българите плащат за здраве по 7 различни „пътеки“ - веднъж чрез данъци към държавата, втори път през местни данъци, чрез здравно-осигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и разбира се, с плащания „под масата", съобщи Аркади Шарков, макроикономист, експерт по здравна икономика. Така, по данни на Евростат за 2018 година годишно домакинствата у нас, под формата на доплащане  за лекарства са похарчили 1,205 млрд евро, за болнична помощ – 160 млн. евро, за извънболнична – 257 млн. евро. Като тежест, най-голям процент доплащания има при лекарствата – 68%. Доплащането за болнична помощ е 9%, а за извънболнична - 15%. 

Тежки регулаторни процеси са другата висока цена, която плащаме за здравеопазване, стана ясно още от дискусията в първи панел на събитието. Новите лекарства все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, причиняващи тежки увреждания. Ефектите са безспорни, защото така те спасяват и удължават живота на пациентите, подобряват качеството на живот, предотвратяват болнично лечение и скъпи интервенции. Новите терапии обаче идват у нас бавно и трудно заради сложният процес на регулаторни одобрения, сподели Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

 А предложените през тази година нови етапи в процедурите за одобрение ще доведат до още по-голямо забавяне, предупреди той. Новите регулации се превръщат в затворена врата за иновативните лекарствени терапии. Така например от 150 нови терапии, разрешени от Европейската медицинска агенция, достъпни в България са само 40, посочи той.