Иновациите увеличиха с близо 5 години средната продължителност на живота

Има пряка и видима вече връзка между достъпа до иновации в лечението и средната продължителност на живота. По данни на Евростат, от 2000 година насам, средната продължителност на живота започва трайно да нараства с по около година и при стойност 70.3 през 90-те на миналия век, в момента е 74.9 години, съобщи Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) в началото на втория панел на провеждащия се днес в столичния хотел Балкан Шести Фарма форум на списание „Мениджър“. Основните говорители в него са представители на водещи фарма компании, а акцентът е медицината на бъдещето.

До голяма степен това се дължи на осигурения по-добър достъп до онкотерапии. Очакваните в следващите години иновации като комбинирани терапии, клетъчни терапии, които ще бъдат заместител на химиотерапията и генната терапия, при която се заменят дефектни или липсващи гени в клетките за лечението на генетични заболявания  естествено осигуряват и по-добри възможности за лечение, поясни той.

[[{"fid":"327664","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1092,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Липсата на ефект от терапията е проблем както за пациента, така и за здравната система, коментира д-р Михаил Михов, медицински директор на Amgen България. По обобщени данни, в световен мащаб, вече е доказано, че наличните към момента лекарства не действат еднакво ефективно за всички пациенти – така например, съществуващите към момента медикаменти са неефективни за около 43% от диабетно болните, за около 40% от болните с астма, за около 50% от пациентите с артрити, за около 70% с хората, диагностицирани с болестта на Алцхаймер и за около 75% от хората с онкологични заболявания. Предвидимостта на резултатите от лечението ще е от определящо значение за преодоляването на този дисбаланс, отбеляза той. Това обаче се превръща в едно от новите, сериозни предизвикателства, тъй като количеството генетични данни буквално експлоадира. Днес, на всеки 2 дни се създават толкова много данни, колкото всички данни, създадени от човечеството от зората на историята до 2003 година. А до 2020 година количеството налична дигитална информация  ще се удесетори и ще достигне 50 зетабайта, сподели още д-р Михов. Персонализираната лекарствена терапия навлиза в клиничната практика и задава новата парадигма за подход на лечение, при която всеки пациент получава правилното лечение през индивидуален подход и има полза от това. Големите предизвикателства занапред ще бъдат готова ли е науката да се справи с лавинообразното нарастване на данните и революцията в технологиите, готова ли е индустрията да използва тази революция, за да предложи лечение и решения и готови ли са здравните индустрии да преобразуват този лавинообразен скок в реална полза за обществото, каза д-р Михов.

[[{"fid":"327666","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1092,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Разчитането на човешкия геном доведе до бурно развитие на генетичните изследвания, заяви д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astelass България . Откриването на вредните мутации и генетичната предразположеност на организма се смятат за едни от най-големите постижения в съвременната наука. Ако през 2003 г. за секвенирането само на един човешки геном са били необходими 54 млн. долара и около 3-4 месеца, то през 2017 г. разчитането на един човешки геном отнема по- малко от 1 ден, а разходът възлиза на около 500 долара.
За периода 2003 – 2015 г. на пазара са пуснати 65 839 генетични теста. За същото време лекарствата с биомаркерна информация нарастват от 46 на 132. Постиженията на генетиката в областта на медицината започват да се използват в електронните бази данни на лекарите и ако през 2003 г. приложението им е било едва 17%, то през 2015 г. достига до 83%, посочи още д-р Ценов.
Към този момент клетъчна и генна терапия се използват за лечението на 5 заболявания, изследват се други 100 болести за потенциално лечение с тези терапии. 289 клетъчни и генни терапии са в процес на развитие, а близо половината от тях се използват за лечение на рак. Над 700 са генните терапии в процес на развитие през 2018 г., допълни той.

[[{"fid":"327668","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1092,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Лекарствата на бъдещето безспорно ще бъдат плод и на нови подходи – например, да обединим науката, с културата и технологиите, заяви  д-р Лиза Бонадона, генерален мениджър на GSK България. Компанията наскоро инвестира в обединение с друга фирма, чрез която ще получи достъп до голяма база данни. Започва и сътрудничество с друг фарма гигант за разработване на нова терапия срещу рядко срещани тумори. GSK е компания и с много широка развита дейност в областта на ваксинациите. Сътрудничим със задължителния ваксинационен календар на България и подпомагаме опазването на живота на 60 хил. новородени всяка година в България, каза д-р Бонадона. В глобален план около 40% от децата по света имат поне една ваксина, създадена от GSK.

[[{"fid":"327669","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1092,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Фокусирана в превенцията и ранната, прецизирана диагностика – такава ще бъде медицината на бъдещето, сподели д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина, член на Борда на Европейски Алианс за Персонализирана Медицина. 

Бъдещето на медицината е вече тук, но е неравномерно разпределено, коментира тя. Имаме рекорден брой одобрени лекарства за персонализирани лечения през м.г. - 42%. Вече имаме и разрешение за продажба на първия генетичен тест без рецепта. Стартира европейската геномна инициатива. Друго направление са невротехнологиите, някои все още са експериментално ниво, като Паркинсон Алцхаймер болести с увреда на гръбначния стълб. Друга област на иновации, които имат отношение към медицината на бъдещето, е 3Д принтирането, роботиката и нейното приложение в медицината като лични асистенти и програми при определени заболявания, например, депресии, аутизъм и др., сподели д-р Балабанова.

[[{"fid":"327670","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1092,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Иновативните продукти са феномен основно за  развитите държави, което означава, че в първата година от регистрацията им, те отиват основно в 7 държави, посочи д-р Иван Георгиев, управител на АЙКЮВИЯ за България. Глобалният ръст на пазара на специализирани продукти ще се забави през следващите пет години - и по стойност и по обем, прогнозира той.

Основен двигател на растежа са и ще продължават да бъдат специализираните продукти, основно в областта на онкологичните и автоимунните заболявания – те растат два пъти по-бързо от целия пазар на лекарства като 7 пазара в света – САЩ, 5 държави в Европа и Япония държат 80% от стойността и 80% от растежа.

А основен двигател за промените в здравеопазването ще продължат да бъдат демографските промени и технологиите. Това ще провокира здравните системи да търсят алтернативни модели за финансиране, за  да осигурят достъп до инвациите и запазят финансова устойчивост. Като възможни иновативни модели за финансиране, извън обичайните, експертът посочи създаването на фондове по терапевтични области, фондове за иновации, финансиране  от лотарийни игри, различни инвестиционни инструменти, презастраховане, коментира д-р Георгиев.

Дигиталните технологии променят целия път на пациента и  създават нови възможности за иновации, а технологичните гиганти и Стартъпи вече са ангажирани в създаването на решения в различни области на здравеопазването като диагностиката, събирането и обработването на данни, здравните грижи и дори терапевтични намеси. Все още обаче не знаем кога, къде и как ще настъпи трансформиращата промяна в здравеопазването, тъй като за разлика от други индустрии и сектори в тази област има сериозни бариери като силни регулации, защита на личните данни и т.н.

Въпреки това, в следващите години инвативните методи на финансиране и достъп до лечение ще станат норма и традиционната „цена“ ще  започне да губи смисъл. Развиващите се икономики  ще взимат все по-дейно участие в иновациите. Китай ще играе все по-голяма  роля в консумацията на нови  родукти и в създаването на иновации. Клетъчните и генни терапии ще достигнат пазар от 25 – 30 милиарда долара, каза ооще той.