Изискванията за устойчиво инвестиране ще застигнат и българския бизнес

Устойчивото инвестиране съвсем скоро ще застигне и българския бизнес и той ще бъде принуден да въведе редица мерки. Докато е било въпрос на репутация, сега е екзистенциална част от процеса – от планирането до заделянето на капитала. “Преходът е продиктуван не от даден пазар а от това че нямаме резрервна планетa”. Това заяви изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева по време на третия, заключителен панел на Четвъртия годишен банково-финансовия форум „Бъдещето на парите“ на Мениджър.

Запис от цялото събитие може да гледате тук.

„Има разбиране в някои страни и компании, които не се сблъскват с това от днес. Разликата сега е че това става изключително масово и не е избор дали да го правим. Заслужава си прехода, но той трябва да е разумен. Много индустрии ще бъдат променени и оцеляването им е въпрос на това колко конкурентни могат да бъдат“, добави тя.

Минчева също съобщи, че от 2022 г. Уникредит Булбанк ще започне тестове за отчитане на целия портфейл за въглероден отпечатък.

[[{"fid":"382594","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2136,"width":3200,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Цветанка Минчева, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. 

„Най-особеното е, че ако не докажете че компанията е зелена, то няма да получи финансиране или то ще е по-скъпо. Онези, които отказва да се трансформират ще изпаднат от пазара“, предупреди  София Касидова, ръководител „Стратегическо развитие и планиране“ в Българската банка за развитие.

Целите за нисковъглеродно бъдеще на ЕС ще станат задължителни до 2024 г. за различни икономически обекти, добави тя. Друг много важен елемент е огромната роля на ЕИБ – която ще стане климатичната банка на ЕС и  ще отдели 1 трлн. евро за такива проекти, добави тя.

„Промените могат да се финансират по три начин – 1. Да променим начина си на живот – да спестяваме енергия и да консумираме по-малко месо.  2. Емисия на дълг или чрез заеми 3. Да увеличим данъците“, добави тя.  

„Колкото и да е скъп този преход, той трябва да се извърши, защото сега ще платим по-малко, отколкото когато започнат да се множат климатичните катаклизми“, изтъкна тя.

[[{"fid":"382595","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2784,"width":4176,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

София Касидова, ръководител „Стратегическо развитие и планиране“ в Българската банка за развитие.

„Най-голямата пречка е непознаване на темата. В Нидерландия вече 20 години отчитат какви са въглеродните емисии и въвеждане на политики за устойчиво развитие. А нашият бизнес е напълно незапознат с това – имали сме клиенти, които бъркаха въглероден отпечатък с пръстов отпечатък“, обясни още Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt.

„Българският бизнес трябва да се готвят проактивно, а не реактивно. Да не го възприемат като тежест, а като нов начин за управление на бизнеса“, добави той.

„Тези изисквания не са много нови като концепция, но са много по-тежки като мерки. С новия пакет за устойчиви финанси има ясни изисквания какво означава да си зелен и устойчив и всяка компания ще трябва да се съобрази с това, ако иска да получи финансиране. Трябва много по-системен подход и много по-ясна информация, която изискваме от тях. Много компании ще трябва да се надскочат, защото банките ще ги изискват“, каза Паспалджиев.

„Ние гледаме на зеления преход като разход. Не си даваме сметка какво може да ни даде. Ние искаме да растем и сме експортно ориентирани. Но все повече българският бизнес получава запитвания от партньори в Европа, какъв е въглеродния му отпечатък, дори и да искаме да избягаме от темата, тя ще ни застигне“, довърши той.

[[{"fid":"382596","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2136,"width":3200,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt

Основни партньори на форума са: Българска банка за развитие; Management Financial Group; EOS Matrix

Събитието се провежда с подкрепата на: УниКредит Булбанк; Amundi Asset Management; Acronis; Lirex; ЮтеКредит България; Japan Tobacco International

Медийни партньори на събитието са: Българска национална телевизия; dir.bg; bTV Media Group;  Дарик радио