Откриха гигантски римски басейн, скрит под земята цели 2000 години

В центъра на древния римски град Габий, разположен на около 18 километра източно от съвременен Рим, екип от изследователи, ръководен от професора от Университета на Мисури Марчело Моджета, направи изключително откритие: огромен каменно облицован басейн, части от който са издълбани директно в естествената скала.

Датиран около 250 г. пр.н.е., а вероятно и по-рано в някои участъци, структурата се смята за един от най-ранните известни примери за мащабна римска архитектура извън храмове и отбранителни стени, пише ScienceDaily. Моджета, който оглавява катедрата по класически науки, археология и религия в Мизу, обяснява, че монументалното строителство е имало цели, надхвърлящи практическата употреба. То е служело и като силно политическо послание.

„Това откритие ни дава рядка възможност да видим как ранните римляни са експериментирали с градоустройство“, казва той. „Местоположението му – в центъра на града, близо до главните кръстопътища – подсказва, че може да е било монументален басейн, част от форума на града, сърцето на обществения живот в римските градове. Тъй като археолозите все още не знаят напълно как е изглеждал ранният римски форум, Габий предоставя безценен прозорец към неговото развитие.“

"Новият" басейн надгражда предишните открития на екипа в Габий. Една по-ранна структура, известна като „Сграда от зона F“, представлява терасиран комплекс, издълбан в склоновете на древния вулканичен кратер, около който се е формирало селището.

Взети заедно, тези открития показват, че ранните римски строители са черпили значително вдъхновение от гръцките архитектурни традиции. Гръцките градове са имали павирани обществени пространства, драматични тераси и внушителни места за събирания, които са изразявали културен престиж и политическа мощ. Ранните римляни очевидно са адаптирали много от тези идеи за своите градски центрове.

Габий заема уникално място в изучаването на римската история. Моджета обяснява: „Докато най-ранните пластове на Рим са погребани под векове по-късно строителство, Габий – някогашен могъщ съсед и съперник на Рим, заселен още през ранната желязна епоха – е бил до голяма степен изоставен около 50 г. пр.н.е. и по-късно заселен отново в много по-малък мащаб.“ Поради това оригиналното разположение и основите на сградите в древния град са останали необичайно добре запазени, предлагайки ясен поглед към ранния римски градски живот.

Италианското Министерство на културата е обявило района за археологически парк, който сега се управлява като част от „Musei e Parchi Archeologici di Praeneste e Gabii“. Това позволява на екипи от изследователи, включително международния проект „Gabii Project“, да извършват системни разкопки и проучвания на обекта. Проектът планира да продължи разкопките на басейна и околната каменно павирана зона през следващото лято. Изследователите възнамеряват да проучат и близка „аномалия“, открита чрез термично изображение. Първоначалните данни сочат, че това може да е храм или друга голяма обществена структура.

„Ако е храм, това може да ни помогне да обясним някои от артефактите, които вече сме открили в пластовете на изоставяне на басейна, като цели съдове, лампи, съдове за парфюми и чаши с необичайни знаци“, казва Моджета. „Някои от тези предмети може да са били поставени там нарочно като религиозни дарове или изхвърлени във връзка с ритуалното затваряне на басейна около 50 г. сл.н.е. – което подчертава ключовата роля на управлението на водата в древните градове.“

Продължението на проекта „Gabii“ има за цел да опази наследството на обекта, като същевременно позволи на учените и посетителите да разберат по-добре неговата история.

Един от основните въпроси, на които изследователите се надяват да отговорят, е дали обществените пространства са били изградени преди религиозните сгради или обратното. Отговорът може да хвърли светлина върху това дали политическите дейности или духовните практики са имали по-голямо влияние при оформянето на най-ранните римски монументални пейзажи.