Малка част от хората могат да си представят мина

„ЩЕ ПОЗНАЕШ, че един рудник е хубав, по равните и добре отработени бордове, красивия конус, добрите пътища и площадки“, казва инж. Делчо Николов, изпълнителен директор на „Асарел-Медет“, и посочва серпентините по тялото на конуса, чийто връх потъва в земята пред нас. „В добрия рудник няма инциденти: той е отводнен и осушен, бордовете са с безопасни наклони и няма опасност от свлачища.“ Погледът ми следва тази спирала от бордове, всеки по 15 метра висок, и спира в дъното на рудника. „Когато започнах работа в „Асарел“ преди повече от 40 години, това дъно беше на надморско равнище 300 метра по-високо, отколкото сега. Представи си още 300 метра надолу каква дълбочина са“, разказва за рудника той, сякаш ме запознава с някого.

„Започваме от рудника, защото там е началото на технологичната верига, чийто завършек са продуктите ни: меден концентрат, който представлява черен прах, и катодна мед – розово-червени метални листове. А и малка част от хората, като чуят мина, си представят нещо конкретно и различно от прах, лопати, черни лица“, допълва той. „За да говорим за новото лице на този бизнес, първо трябва да можем да си представим въобще какво е. Животът на една мина започва с проучване, продължава през производство на суровина и завършва със затварянето на рудника и рекултивация на терена. „Асарел“ е в зрелостта на живота си като мина. Остават още 20 години, които обаче се случват с модерно планиране. В момента правим кампании за сондиране до 1000 метра дълбочина и получаваме цифровизирани данни за съдържимите компоненти в ядката. В близко бъдеще рудникът ще изглежда по-широк и по-дълбок. Това изисква невероятно количество знания, техника и технологии.“

Решаваме да посветим тази среща само на рудника. По цялата технологична верига на „Асарел“ текат десетки подобрения, а дейностите на компанията са стотици. Това означава сериозен дял подобрения и нововъведения, които променят възможностите и облика на мината. Рудникът е тази част от системата на една минна компания, която хората най-малко свързват с нещо иновативно, дигитално или съвременно, затова оставаме там. „Бизнесът ни е свързан с огромна отговорност за здравето и безопасността на хората и това ни прави по-внимателни, а технологичните промени насочваме първо към критичните процеси и места. Минната индустрия е като камион на пътя. Камионът изглежда тежък и по-опасен за останалите водачи на пътя, но шофьорът му често е по-съобразителен заради мащаба на управляваното от него транспортно средство.“

Делчо Николов в същото време е ново лице на „Асарел“ като изпълнителен директор. След 40 години в компанията той наследява управлението є от проф. Лъчезар Цоцорков. Говори спокойно и уверено, тембърът му е мек и звънък като бакър, както наричат в „Асарел“ медта, и разказва с опита на човек, който е бил тук отдавна и който сега движи промяната. „Подобно на градското планиране, една минна площадка изисква интелигентно придвижване на работещите в нея, екипировка и материали за изземване на рудата с максимална ефективност, докато едновременно с това се намалява отпадъкът. Машините, които се движат там, са багери, автосамосвали и сонди, като за разлика отпреди движението им се планира и управлява от диспечерски пункт.“ Пунктът е надвиснал на най-горния склон на конуса и хоризонтът пред нас е впечатляващ – в непосредствена близост е рудникът, а в далечината – зелените рекултивирани склонове. Шестте компютъра на диспечера управляват това движение спрямо комплекс от параметри, които са цял един свят. Погледът ми привличат екраните, по които различните машини изглеждат като елементи от електронна игра и в реално време се движат пред нас. Това е последният вариант на системата на управление, който диспечерите ползват вече от 5 години. Тя е „мозъкът“, който им помага в оперативното управление на рудничното производство. Чрез системата се гарантира осигуряването на необходимия наклон при строителството на пътища и се извършва надежден контрол на изземване на взривените полета. Добрите пътища и полета са два ключови елемента от инфраструктурата на мината.  Освен това „мозъкът“ позволява автоматизираното задаване на координатите на сондажите и прехвърлянето им към управляващия софтуер на сондите.

В момента цялото това управление представлява съвкупност от системи. В „Асарел“ интегрирането на тези системи е в процес и е част от развитието. Пълното автоматизиране на площадката на една мина е по-близо откогато и да било, но „Асарел“ внимателно избира елементите му и темпото заради човешкия фактор. „Ние сме мината на панагюрци. При всяко технологично нововъведение вземаме предвид хората си и заетостта, която ще имат. Водещата ни цел при тези нововъведения са комфортът и безопасността им, затова не се нахвърляме да правим веднага електронна игра от мината си. За разлика от фирмите, които се състезават за пазарно предимство, при нас темпото на промени се диктува от тези два параметъра и така промените са далеч по-мащабни, смислени и интересни.“

„На нас ни е ясно, че дигитализацията има съществен принос за продуктивността. Не правим иновации просто защото е модерно. Стратегията ни за трансформиране не е да прилагаме решения само в горещите точки, ами да работим по цялата верига на технологичния процес, което е залогът за истинска модернизация на компанията. Ето дигитално решение последно поколение“ – инж. Николов посочва три георадарни станции за ранно оповестяване, разположени по ръба на рудника. „Те сканират състоянието на всички откоси. Това са склоновете, с които конусът потъва в земята. Смарт радарите обхващат рудника и „опипват“ всяко движение на бордовете, по-значимо от 0,4 мм, и изпращат сигнали до оперативния персонал за всяко минимално преместване в реално време. Информацията достига постоянно до дежурния диспечер в рудника, който следи на екран в реално време процесите и също може да разпореди спешно изтегляне на хора или машини. Това е световна иновация и компаниите с най-висок приоритет за безопасността на хората са го направили. Работещите в рудника са нарекли две от станциите с типично панагюрски имена“, усмихва се инж. Николов.

„Дигиталната трансформация е естествен процес за нашия бизнес. Затова ние много повече мислим как присъствието ни в Панагюрище може да променя общината.“