От право, образованието трябва да стане задължение

Пазарът на труда се задъхва, бизнесът е ограничен откъм експанзия за липса на умения. 2018 г. е чувствително по-слаба за пазара на труда от 2017 г. Положителни тенденции продължават да са налице, но наблюдаваното забавяне в българската и европейската икономики ще поставят под натиск по-нататъшната експанзия. Рекордно ниската безработица (5% през третото тримесечие на 2018 г.) предполага нов подход към адресирането на съществуващите проблеми с недостига на труд и уменията на работната сила. Как да се справим с нарастващото несъответствие в уменията у нас?

Образованието трябва да стане задължително, принудително дори там, където се налага – това е може би единствената мярка в дългосрочен план, от която можем да очакваме обръщане на тенденцията с недостига на работна ръка с нужните умения у нас, смятат участниците в седмия годишен икономически форум на списание „Мениджър“, който се провежда в столичния Гранд Хотел София днес.

Ситуацията е тежка – лоша демография, конкуренция с пазара на труда във всяка една друга европейска държава. Една от причините за незавръщане на българи от чужбина е репутационно-емоционална – много от сънародниците ни смятат, че завръщането в България е равнозначно на провал, посочи вицепремиерът Томислав Дончев. Още по-тежка е ситуацията, по причина, че една част от българското общество не счита, че е важно да учиш и не си праща децата в училище. "В последната година беше ангажиран половината държавен апарат за връщането на такива деца и успяхме да върнем 30 хиляди от тях в училищата. Но, продължаваме да водим битка буквално всеки ден за задържането им в клас. Имаме много сериозен проблем, защото така отглеждаме бъдещи декласирани и маргинализирани поколения, които просто ще лежат на социалната система. Според мен, образованието, което сега е право според българската Конституция, трябва да стане задължително, а ако мислим в перспектива, задължително трябва да стане средното образование.", сподели той.

До 1996 г. България харчи 6% от БВП за образование. След това застива до 3%  и така формирахме системен проблем да се сдобием с хора, които са непригодни за трудовия пазар. Затова, крайно време е да бъде въведено принудително, насилствено, ако щете дори образование за всички онези, които не искат да учат, е мнението и на банкера Левон Хампарцумян.

Приватизиране на цялата образователна система е дългосрочното решение на проблема с качеството на образованието у нас, от което всички сме недоволни, смята пък предприемачът Ивайло Пенчев. Държавното е безплатно, а никой не цени безплатното – нито тези, които го обслужват, нито тези, които го ползват.

[[{"fid":"322403","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1092,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Икономистът Владимир Кароолев бе сред най-активните участници в дискусията с участието на публиката