Отскок на икономиката, но и ускоряване на инфлацията очаква ЕК за България

Отскок на икономическата активност в България през второто тримесечие на тази година с допълнително набиране на инерция очаква ЕК в публикуваните днес пролетни икономически прогнози. Паралелно с икономическото съживяване обаче ще се ускори и инфрацията.

Очаква се брутният вътрешен продукт на страната  да нарасне с ускорен темп от 3,5 на сто през 2021-а до 4,7 на сто през 2022-а, според усвояването на средствата от Фонда за възстановяване и развитие, приет от правителството на 28 април. Износът на стоки ще се възстанови през 2021 г. на фона на увеличеното външно търсене, прогнозира още Брюксел.

Динамиката на износа на услуги ще зависи до голяма степен от развитието в туристическия сектор. Очаква се при тях да настъпи известно възстановява в сравнение с
криза миналата година, но вероятно ще останат през тази година с около една четвърт под нивата отпреди кризата преди тази разлика да се намали още през 2022 година.

Инфлацията в България ще ускори темпа през 2021-а до 1,6 на сто след отчетените 1,2 на сто миналата година, за да достигне 2 на сто през 2022-а. Безработица ще следва положителна тенденция със спад до 4,8 на сто тази година след регистрираните 5,1 на сто миналата година и още по-силно понижение до 3,9 на сто през 2022-а.

ЕК прави обзор и на нивата, от които ще тръгне икономическото съживяване като припомня, че заради пандемията българската икономика се сви с 4,2 на сто през 2020 година. Износът на стоки и услуги бяха основното препятствия в икономическа дейност с брутен отрицателен принос от 7,3 процентни пункта. Частното потребление остана непроменени през 2020 г. в сравнение с нивата от 2019 г. и се определяше спрямо промените в интензивността на мерки за ограничаване през годината, посочва ЕК в пролетните си прогнози. Частното потребление бе подкрепено от запазването на работни места по схемите за подпомагане на заетостта и положителната на динамика на заплатите, наличното финансово състояние на домакинствата в началото на криза и относително оптимистичните очаквания за икономическа дейност.

Инвестициите се свиха рязко през първата половина на миналата година на фона на увеличената икономическа несигурност и нарасналите промишлени мощности, се припомня в доклада, но и се отчита, че с постепенното възстановяване на нивата на използване на капитала и увеличението на инвестиции в държавния сектор през втората половина на 2020 г. капиталообразуването се е върнало към предкризисните нива. Държавното потребление е подкрепило общо търсенето през втората половина на 2020 година. Вносът се е свил с 6,6 на сто през 2020 година.

Оценките за 2020 г. са, че публичният дефицит е бил 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт като се прогнозира стабилизирането му до 1,9 на сто през 2022 г.