Проф. Кантарджиев: Януари ще имаме първия ваксиниран българин

Януари ще имаме първия ваксиниран българин. Това обяви пред NOVA директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

„Ваксините са един от начините да се прекрати тази епидемия и да престанем да ходим с маски и да се плашим. Кой ще бъде първият ваксиниран, ще реши щабът“, коментира той, като добави, че ще е хубаво първият ваксиниран да е възрастен лекар.

„Това, което ме плаши е, че ако не се направи хубава кампания и не се види как броят на случаите намалява след ваксиниране, поставяме на риск ваксинационната програма за всички останали имунизации”, категоричен беше проф. Кантарджиев.

По думите му е необходимо 70% от населението да си сложи ваксината срещу COVID-19.

„Засега правим сметка, че 12% са били в контакт с вируса - по-малко от милион. Те са имунни и вече няма да се заразят. Трябват още няколко милиона, за да престане циркулацията на вируса. В противен случай защитени ще бъдат само ваксинираните, но незащитени остават най-уязвимите групи“, смята проф. Кантарджиев.

Той обясни, че на 29 декември трябва Европейският регулатор по лекарствата да одобри ваксините. Едва след това те ще започнат да се разпространяват.

„Вероятността регулатора да каже „да“ на 29 е голяма, но той може да каже и да се изчака. Това е една много сложна процедура и се поема много голяма отговорност. Като кажеш ваксина за милиони хора, значи тя трябва да е брилянтна и да няма лоши ефекти“, коментира той.

Проф. Кантарджиев заяви още, че много не специалисти по ваксините започнаха да коментират и да говорят как 40% дигат температура при имунизиране. Всъщност тези проценти са от 200-300 участници в изследванията, съобщили за някакви нежелание ефекти, а не 40% от всичките ваксинирани 45 хил. души при тестовете.

„Всички знаете за плацебо ефекта – ако вярват на едно лекарство и вземат хапче, което съдържа примерно само захар, 10-15 процента се подобряват, особено при астматиците и хората с алергия. Никой обаче не знае какво е "ноцебо ефект". Това е, когато си сигурен, че това лекарство ще ти навреди. Ако е ваксина - ще вдигнеш температура, ще получиш алергия, болки по мускулите и в ставите, ще ти стане лошо. Ако ти дадат дестилирана вода или физиологичен разтвор, то ще си убеден, че тя ти е повлияла зле. Като изпиша антибиотик на пациента и като почне да чете кратката характеристика ми звъни и ми вика: "Ама тук пише, че ще имам разстройство". Спокойно, на 10 хил. един има такива оплаквания“, обясни той.

Проф. Кантарджиев коментира и процента, около 48%, медици, заявили желание да си поставят ваксината.

„Това е пак висок процент, но е и малко. Една част от медиците, които бяха призовани да се ваксинират - са убедени, че като работят с болни от коронавирус са прекарали инфекцията. Това е доста вероятно”, добави професорът.

Проф. Кантарджиев отново посочи, че всеки има право на индивидуален избор и да решава дали да се ваксинира, или не.

„В нашата страна търсенето на противогрипна ваксина дойде в два момента. Когато се каза истината, че не предпазва на 100% и когато казахме, че ваксините няма да стигнат”, каза директорът на НЦЗПБ.

Относно фазите на ваксинация и поставянето на ваксината на служители във ферми за норки той обясни:

„Много е важно те да бъдат имунизирани, защото човек, ако заболее от коронавирус, даже и леко, вирусът може да зарази норките. При тези животни заболяването не минава като при хората. Те се заразяват обикновено през храната. Много е опасно, когато вирусът премине от човек на животно, защото може да се получи мутация и да ни върне вируса по различен начин”, разясни проф. Кантарджиев.