Technovation: Къде е България?

Можем да кажем, че „началото на технологиите“ започва с изобретяване на колелото през четвъртото хилядолетие пр. н.е. в люлката на цивилизацията Месопотамия. Началото на технологичната ера обаче е поставено чак през XVIII в., когато започва индустриалната революция. В резултат на този невиждан до момента индустриален подем до средата на века Великобритания е водещата търговска нация в света, инвестираща в много научни и технологични нововъведения. Хората установяват емпирично, че растежът е резултат от целенасочени и планирани действия.

Днес голяма част от вземащите решения в различни компании знаят, че бъдещият им успех зависи от постоянните иновации. Компаниите, концентрирани върху интегрирането на нови решения и подобряване на процеси, са бизнес лидерите на новото време в световен мащаб – Google може да бъде наречена онлайн империя, а Amazon – ритейл империя. Microsoft е стъпил в почти всеки дом и компания по света. Къде и как тези компании плащат данъци, става все по-важен въпрос за правителствата. Закупуването на Twitter от Илън Мъск вече кара хората да смятат, че Доналд Тръмп може да спечели следващите избори в САЩ.

Технологиите движат всяка индустрия

Интернет е навсякъде и променя всички сектори – пазаруване, транспорт, земеделие, медицина, автомобили, енергетика, туризъм, образование, развлечение и още много други. Задачите, изпълнявани за часове, днес могат да се свършат за секунди. Светът започна да изглежда доста по-малък.

Дигиталните стратегии са и добър стимул за концепцията „всичко е възможно“ – как и къде могат да помогнат в растежа на една компания по практичен начин. Предизвикателството днес не е, че съществуват бързо променящи се технологии, а че бизнесът трябва да ги разбира по-добре и по-бързо, за да може да се адаптира достатъчно ефективно и да не изостава в развитието си.

Бизнеси, малки и големи, се нуждаят от технологични решения, за да са конкурентоспособни

С фокус върху темата списание „Мениджър“ организира първото си технологично събитие – Technovation. То ще постави акцент върху силния технологичен сектор в България и ролята му за развитието на различни сектори, провеждайки няколко ключови дискусии. Конференцията ще бъде открита от Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа, който ще се включи и като панелист в първата и отваряща дискусия.

Цифрова Европа

Новата програма на Европейската комисия има за цел да подпомогне цифровата трансформация в държавите от ЕС, както и да подкрепи техния технологичен суверенитет. България може да се възползва от средствата в различни области, подсилвайки заложените дигитални стратегии за развитие. За да се случи това, държавата трябва да си партнира с технологичния сектор с основна цел да се подобри общата бизнес среда.

В страната ни се случват важни неща, за които трябва да се говори. Доц. Лъчезар Георгиев, представител на България в Борда на инициативата на Европейската комисия EuroQCI и ръководител на Центъра за компетентност QUASAR към Института по роботика на Българската академия на науките, ще направи точно това, представяйки Националния план на България за изграждане на квантово-комуникационна инфраструктура 2022–2027 като част от инициативата EuroQCI и реализиран в рамките на програмата „Цифрова Европа“. Планът засяга основно секторите ИКТ и Киберсигурност, като същевременно дава възможност за обучения на бизнеса, които ще се провеждат съвместно с БАН, ДАНС и МВР.

Дискусията за дигиталното бъдеще на България ще продължи с Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа, Недялко Дервенков, изпълнителен директор на BESCO, Александър Николов,– изпълнителен директор на „Kyndryl България“, а модератор на тази важна за страната ни и бизнеса дискусия ще бъде Георги Брашнаров, изпълнителен директор на „Немечек България“ и член на Консултативния съвет на BASSCOM.

Новият по-умен свят

Комуникацията между хора и машини винаги ще е гореща тема. От умни и свързани предприятия, използващи интернет на нещата, 5G и изкуствен интелект, до цели умни градове, които променят начина на живот – и хора, и машини получават все повече възможности да реагират в реално време. Колко по-умен може да бъде светът и дали това винаги е в негова полза, са важни въпроси, които се нуждаят от публично обсъждане.

Димитър Димитров, изпълнителен директор на „Алтерко“, ще коментира как IoT решенията могат да помогнат и на бизнес, и на потребители, като Ивайло Рашев, изпълнителен директор на „Бош Домакински уреди България“ ще акцентира на най-новите умни продукти, които създават тенденции в обзавеждането на един дом. A1 ще разкажат какви са най-новите 5G решения спрямо капацитета на мрежите в България. Дискусията ще бъде допълнена и от Лъчезар Лозанов, Country Manager, Tek Experts Bulgaria, а от Modis ще разяснят как се развиват Phygital офисите.

[[{"fid":"392884","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":563,"width":1000,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Илюстрация: Shutterstock

Блокчейн (ще) променя бизнеси

Блокчейн е технология, която не успя да получи същия звезден момент, както се случи при интернет на нещата и изкуствения интелект, но потенциалът ѝ също е голям. Много бизнеси я разпознават като запазена марка на криптовалутите и финтех сектора, но всъщност приложението на тази криптирана база данни може да реши казуси, свързани със сигурността и в много други компании.

Тя има много по-големи възможности – дигитални „умни“ договори в различни сфери като здравеопазване, логистика, сигурност в различни системи. До 2022 г. световните разходи за блокчейн решения ще достигнат 11,7 млрд. долара, сочи доклад на TechJury. Приложения на блокчейн технологии могат да се използват в различни сектори включително в България, стига бизнесът да е запознат много добре с ползите от тях.

Децентрализираният интернет, по-известен като Web3, е идея, която съществена част от технологичния сектор в световен мащаб подкрепя. Ще обсъдим, доколко е възможно да съществува интернет без контрол, какви са рисковете и може ли да се превърне в наистина работещ бизнес модел.

Панелът ще протече под модераторската роля на Владислав Драмалиев, директор на фондация Битхоуп и основател на Sofia Crypto Meet.

Колко големи са големите данни

Едва ли нещо друго се създава по-бързо, отколкото информацията. Статистически данни от цял свят сочат, че до 2025 г. ще има около 175 зетабайта данни. 1 зетабайт е равен приблизително на 1000 ексабайта, или на 1 млрд. терабайта (1 терабайт = 1000 гигабайта). А само през 2020 г. количеството данни се изчислява на 44 зетабайта. Трудно е да си представим подобни мащаби.

И бизнеси, и хора са толкова активни в дигитални мастодонти като Google, Facebook, Microsoft и Amazon, че те вече съхраняват най-малко 1,2 млн. терабайта информация. Това количество само може да расте, след като до 2030 г. се очаква 9 от 10 души на възраст 6+ да бъдат дигитално активни.

Всеки бизнес борави с информация и търси начини за най-доброто ѝ събиране и анализиране, но това води до все по-нарастваща нужда те да бъдат пазени. Киберсигурността доказа, че може да повлияе и на цената на акции на компании, и на избори за президент, и на личния ни джоб. Стратегиите за сигурно онлайн пространство са важна тема, която не търпи отлагане.

Тези теми ще бъдат засегнати в дискусията, която ще бъде модерирана от Борис Гончаров, Chief Strategy Officer, AMATAS. Част от участниците в нея ще са Петър Кирков, директор на дирекция "Мрежова информационна сигурност" в Министерството на електронното управление и Боян Янчев, Chief Technology Officer в Lirex.

На 19 май от 13:00 часа в Sofia Event Center тези и още важни теми ще бъдат обсъдени в дискусионен формат от представители на изпълнителната власт в страната, науката, технологичните компании и бизнеса.

Запазете своето място в залата още днес чрез безплатна и бърза регистрация ТУК.

Генерален партньор на Technovation 2022 е Nexo.

Основни партньори са Kyndryl България, Tek Experts, A1, Бош Домакински уреди България.

Събитието се провежда и с подкрепата на Алтерко, Modis, Acronis, Lirex , Център за компетентност QUASAR.

Институционални партньори са BESCO – Българската стартъп асоциация, както и Българска стопанска камара, БАИТ, Френско-българска търговска и индустриална камара,

Медийни партньори на Technovation 2022 са: БНТ, dir.bg, Kaldata, dev.bg