Две допълнителни стратегии за предотвратяване на разрастването на пандемията

Две допълнителни стратегии за предотвратяване на разрастването на пандемията

Няколко месеца след регистрирането на първия случай на коронавируса COVID-19 при хора, все още е трудно да си представим мащабите на последствията, причинени от световната пандемия.

Една трета от световното населеие е под карантина. Повече от 200 държави са засегнати, а броят на новозаразените и починалите от вируса продължава да нараства главоломно в кратък отрязък от време. Глобалната рецесия вече е тук.

Докато правителства и компании се опитват да предприемат всякакви инициативи за възстановяване, фармацевтични компании са оставили конкуренцията на заден план и работят съвместно за изработката на ваксина против вируса, която за момента изглежда е единствения изход от тази ситуация.

Въпреки че все още не знаем пълните факти за COVID-19, е ясно, че вирусът ще представлява изключителен риск за глобалното обществено здраве поне още една година и евентуално много по-дълго поради три основни причини, се казва в анализ, публикуван от Световния икономически форум.

Първо, този нов коронавирус е изключително заразен.

Второ, болестта COVID-19, която причинява, е много тежка.

И трето, което е от решаващо значение - нямаме изграден имунитет сред населението и все още нямаме ваксина.

Изправени сме пред пълномащабна пандемия и няма пряк път за изход от нея. Този вирус, през последните 100 години, е сравним само с испанския грип от 1918 г., който за две години е убил приблизително 50 милиона души и е последван от икономическа депресия през 1920-1921 г. Този грип също се е причинявал от много заразен вирус, към който световното население изобщо не е имало имунитет. Ако тази катастрофа се повтори сме изправени пред перспективата за много милиони смъртни случаи и продължителна депресия.

Но засега въздействието на вируса се усеща най-вече в развития свят, „Глобалния север“ (Северното полукълбо). Окончателният брой на смъртните случаи и голяма част от социално-икономическите последици от него ще се определят от степента на разпространение и смъртност в страните с ниски и средни доходи в „Глобалния юг“, чието население наброява няколко милиарда души, които все още са едва в началото на пандемията, казват авторите на анализа

Надежден знак там е, че населението е много по-младо и по-слабо засегнато от сърдечно-съдовите и други съпътстващи заболявания (които увеличават риска от тежко заболяване в страните от Северното полукълбо). Но при хората на юг имат много по-голям риск заради „фонови” инфекции и по-малък достъп до качествена храна и медицински услуги. Това, което се случва в бедните райони  на Ню Йорк, вероятно отчасти предсказва какво ще се случи скоро в Глобалния юг, а тази картина изглежда доста мрачна.

Като знаем всичко това, кои социални, икономически и обществени здравни сценарии трябва разумно да планираме и какво е решението на проблема COVID-19?

При липса на ваксина, тази пандемия ще спре само когато голяма част от населението придобие имунитет след инфекция. Това е известната концепция за "имунитет на стадото".

Бихте могли да спорите (както прави Великобритания за известно време), че колкото по-рано това се случи, толкова по-добре. Проблемът с тази стратегия е, че има много бързо експоненциално „естествено разпространение“ на заразата. В такава ситуация се разболяват много хора, които след това не могат да бъдат поети от здравните заведения и съответно смърността от заразата се покачва, подчертават авторите на статията.

Тогава е по-добре да се поддържат в различна степен настоящите мерки за карантина. Целта е да се забави епидемията, за да се даде шанс на здравните експерти да разработят ваксина.

След това трябва да дадем възможност на икономиката да се възобнови като трябва да се стремим да избегнем втора вълна от заразата, както и да се справим с психичните и социални проблеми, които ще излязат наяве, когато карантината приключи. Китай, Корея, Германия и Австрия вече предпазливо възобновяват или планират да рестартират части от обществения и икономическия живот. Но те трябва да го правят по изключително предпазлив начин, водени от експерти в областта на общественото здраве. Ако не го направят, това може да предизвика финансови и психично-здравни проблеми, сравними с настоящата криза в общественото здравеопазване.

Две допълнителни стратегии за предотвратяване на по-нататъшен растеж на епидемията могат да бъдат разгърнати, предлагат от Световния икономически форум. Те дават възможност на различни правителства да вземат решения как постепенно да рестартират социалния живот:

Първият е серологично изследване, т.е. търсене на специфични за COVID антитела в общата популация. По този начин можете да се наблюдава каква част от популацията е била в контакт с вируса и е потенциално имунизирана.

Вторият е да се разработи надежден „бърз тест за антиген“, за да се диагностицират бързо тези, които носят вируса (без или с минимални симптоми) и да се инсталира „проследяване на контактите“ по приложна технология за бързо идентифициране на контакти на заразените лица, които да бъдат поставени под карантина за предотвратяване на по-нататъшно разпространение.

За правителствата и бизнеса комбинирането на двете стратегии може да бъде най-добрият шанс за възстановяване на икономиката. След като най-добрите практики станат ясни, страните трябва да са готови да се учат и да се координират една с друга. Ще можем да излезем от тази криза само и единствено заедно, казват от Световния икономически форум. Ако не успеем да си помогнем, рискуваме сериозен рецидив, създавайки перфектната рецептата за криза, която да се превърне в депресия.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ