COVID-19

Влошеното психично здраве - паралелната пандемия

Влошеното психично здраве - паралелната пандемия

Пандемията от COVID-19 оказа силно влияние върху психичното здраве на хората по целия свят. От една страна, изолацията, страхът, затворените училища, раздялата с приятелите повишават нивото на тревожност и депресивните състояния. Същевременно, заради пандемията и претоварените здравни системи са влошени грижите в областта на психичното здраве. От друга страна, научни изследвания отчитат тревожен феномен - много от преболедувалите COVID-19 получават мозъчни или психически увреждания, пише Румяна Михова в обзорна статия за БТА.  

Първото мащабно проучване беше направено миналата година в периода юни - август от Световната здравна организация /СЗО/ в 130 държави. Според доклада на СЗО, обобщаващ данните от проучването, психичното здраве е пренебрегнато в условията на пандемията от COVID-19, която има опустошително въздействие върху службите за психичното здраве в световен мащаб. В 93 от изследваните 130 държави бушуването на коронавируса е нарушило или спряло предоставянето на услуги в областта на психичното здраве. Търсенето на помощ от специалисти рязко се е увеличило. В доклада се твърди, че лишението, изолацията, страхът, загубата на доходи предизвикват психични смущения или изострят съществуващите. На този фон, в световен мащаб едва около 2 на сто от бюджетите на правителствата за здраве се харчат за психично здраве. 

"Глобалната пандемия е довела до нарастваща криза на психичното здраве на Стария континент, чието въздействие вероятно ще бъде "дългосрочно и широкообхватно". Пандемията от коронавирус заплашва да влоши масово психичното здраве в Европа, предимно при хората до 29 години. Влошеното психично здраве се превърна в паралелна пандемия за Европа. Световната здравна организация е решена да се бори с нея чрез новата Коалиция за психично здраве, която ще оказва съдействие на всяка държава", предупреждава регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге. 

Новата паневропейска коалиция беше създадена на хибридно събитие в Брюксел на 30 септември 2021 г. с активното партньорство на СЗО. Нейната мисия ще бъде да се преодолеят пропуските в грижата за над 150 милиона хора по света с психично заболяване, от които само малка част получават адекватна грижа и лечение. 

Европейският комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириaкиду също смята, че икономическите последици и дължащите се на стреса проблеми, свързани с пандемията, няма да изчезнат още известно време. Здравните системи, които все още са претоварени поради спешни случаи, свързани с COVID-19, може да не са в състояние да реагират адекватно или да подобрят своите услуги в областта на психичното здраве в скоро време. Освен това постъпват първоначални данни за значителни психиатрични и неврологични увреждания при пациенти, диагностицирани с COVID-19. 

"Болестта е източник на постоянен стрес в дългосрочен план, засягащ всички нас. Хората загубиха близки, липсват им приятелите и семейството, тревожат се за своето здраве, поминък и бъдеще. Всяка вълна от вирусни инфекции ни изправя пред нови предизвикателства. Дори бих казала, че зад всичко, свързано с пандемията, в ЕС и извън него се оформя една невидима на пръв поглед извънредна ситуация, свързана с психичното здраве. Това е нещо като необявена пандемия", заявява еврокомисарят Стела Кириaкиду в интервю, публикувано на сайта на Европейската комисия. 

Международен екип от учени изследва в продължение на една година как ограничителните мерки в пандемията от COVID-19 влияят на психиката на населението в 11 държави /Великобритания, Белгия, Холандия, България, Чехия, Финландия, Индия, Латвия, Полша, Румъния и Швеция/. Проучването е финансирано от EOSCsecretariat.eu, а част от екипа са преподаватели от Нов български университет, които представиха резултатите на уебинар в НБУ през пролетта на т.г. Цитираните от БТА данни от проучването показват, че почти половината от участниците /48,6 на сто/ отговарят на критериите за поне едно от изследваните психични разстройства, като 17,6 на сто от тях са се разболели психически поради пандемията /за България процентът е малко по-висок от средния за всички страни - 17.9 на сто/. 9,3 на сто от анкетираните са развили депресия, а 3 на сто - паническо разстройство.

Според цитирано от "Дойче веле" изследване на екип учени от Оксфорд, осъществено през пролетта на тази година, депресия и страхова невроза - това са психическите проблеми, наблюдавани при всеки трети, преболедувал COVID-19. Учените не знаят каква е причината, но настояват тревожният феномен да се изследва. Всеки трети пациент, прекарал COVID-19, в рамките на следващите шест месеца получава мозъчни или психически увреждания, показва изследването, проведено сред над 230 000 души. Авторите на изследването смятат, че пандемията ще доведе до вълна от психически и неврологични проблеми. 

Учените не знаят по какъв точно начин вирусът може да доведе до депресия и страхова невроза, но установяват, че тъкмо тези две диагнози са най-разпространени сред общо 14-те психически и ментални отклонения, установени след изкаран COVID-19. 

Данните, публикувани в авторитетното медицинско списание "Lancet Psychiatry Journal", се базират на здравните досиета на 236 379 пациенти, преболедували COVID-19, главно в САЩ. В 34% от случаите са диагностицирани неврологични или психически увреждания в рамките на шест месеца след прекаран ковид. Този процент е много по-висок в сравнение с контролната група от хора, изкарали грип или сходни заболявания на дихателните пътища през същия период. Ето защо учените смятат, че COVID-19 оказва някакво специфично въздействие върху човешкия мозък и човешката психика. 

Учените от университета на Куинсланд в Австралия са регистрирали 76 милиона допълнителни случая на тревожност и 53 милиона на тежка депресия с разпространението на COVID-19 през 2020 г., съобщиха през октомври т.г. "Ройтерс" и АФП, позовавайки се на публикация в сп. "Lancet Psychiatry Journal". Учените са анализирали 48 предишни изследвания от цял свят и са направили мета-анализ на преобладаващите психични заболявания в 204 държави и територии през 2020 г. Установили са 28% увеличение на случаите на тежка депресия - до 246 милиона, при очаквани 193 милиона без пандемия. Случаите на тревожност са се увеличили с 26% до около 374 милиона спрямо 298 милиона без пандемия. 

В България през октомври т.г. Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/, СЗО - България, Фондация "В помощ на здравето", Фондация "Глобална инициатива в психиатрията" и УНИЦЕФ - България дадоха старт на информационна кампания "Победи депресията!". Като основна мисия на тази неформална коалиция бе посочено да се направи видимо едно от най-унищожителните и скрити заболявания - депресията. 

Във връзка с Деня на психичното здраве, който бе отбелязан на 10 октомври, УНИЦЕФ България започна национална кампания в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите под мотото "Отвъд усмивките. Как си всъщност?" Голям брой деца и младежи се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции, а пандемията от COVID-19, социалната изолация и нарушеният учебен процес обостриха кризата сред подрастващите. В същото време по темата рядко се говори открито, а младите хора изпитват неудобство или срам да потърсят помощ, когато се сблъскват с предизвикателства във връзка с психичното си здраве, посочват от УНИЦЕФ. 

Целта на кампанията е да повиши информираността за важността на психичното здраве, да разчупи стигмата около тази тема в обществото и да предложи решение - създаване на онлайн платформа за самостоятелна грижа за психичното здраве, която включва стратегии за справяне и устойчивост. 

Изследване на УНИЦЕФ България от 2020 г. показва, че в ситуацията на извънредно положение заради COVID-19, тийнейджърите в България изпитват много повече негативни емоции. Четири пъти повече е изживяваната самота, три пъти са нараснали гневът и раздразнението, двукратно се е увеличил страхът. 

В рамките на кампанията УНИЦЕФ България набира средства за изграждане на онлайн платформа в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите. В нея ще бъде събрана информация от професионалисти за най-честите психични състояния - депресия, тревожност, самонараняване и суицидно поведение, хранителни разстройства, тормоз, стрес, както и начините за тяхното преодоляване. 

СЗО отправи послания, свързани с психичното здраве, към всички хора по света по време на пандемията от COVID-19. Да проявим съпричастност с всички засегнати във всички страни. Хората, засегнати от COVID-19, не са виновни, че са се заразили и заслужават подкрепа, състрадание и добронамереност, призовава СЗО. 

"Сведете до минимум гледането, четенето или слушането на новини, които ви карат да се чувствате разтревожени или напрегнати; търсете информация само от достоверни източници главно с цел да предприемете практически стъпки да се подготвите и да защитите себе си и своите близки. Търсете актуална информация в определено време, веднъж или два пъти дневно. Внезапният и почти непрекъснат поток от новинарски репортажи за една епидемия може да притесни всеки човек. Търсете само факти, а не слухове и дезинформация. Получавайте информация редовно от уебсайта на СЗО и платформите на местните здравни органи, която да ви помогне да разграничите фактите от слуховете. Фактите могат да помогнат за намаляване на страховете", съветва СЗО. 

Организацията призовава да защитим себе си и да подкрепяме другите. Да помогнеш на друг човек, когато е в нужда, може да е полезно и за този, който получава помощта и за този, който я предоставя. Сътрудничеството между хората във всяка общност може да помогне за постигане на солидарност в борбата срещу COVID-19. 

СЗО апелира да осигурим признание за труда на тези, които се грижат за болните и на здравните работници, които помагат на хората, засегнати от COVID-19. Да подчертаваме тяхната роля за спасяването на живота на хората и за безопасността на нашите близки. 

Източник: БТА 

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ