Малки компании се борят за нежеланите активи на петролните гиганти

Петролните гиганти не пестят време и усилия в продажбата на активи, които могат да се окажат ненужни в ерата на зелената енергия. Бързайки да докажат ангажираността си с борбата с климатичните промени, водещите компании в петролния сектор инвестират милиарди в нисковъглеродната енергетика и си поставят за цел постигане на нулеви емисии през следващото десетилетие. В същото време по-малките петролни и газови компании поглъщат активите, с които се разделят лидерите в бранша, пише Ирина Слав за Oilprice.com

Тази седмица „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че независимите компании в сектора с удоволствие прибират нежеланите от гигантите активи, залагайки на дългосрочно светло бъдеще на петрола и природния газ, въпреки големите амбиции за премахването на изкопаемите горива от световния енергиен микс.

 „Съгласен съм, че посоката на движение е еднопосочна - към възобновяемите енергийни източници. Смятам обаче, че това ще отнеме повече време, отколкото хората мислят“, коментира Блеър Томас, главен изпълнителен директор на листната в Обединеното кралство компания Harbour Energy.

„Капиталът, който не се харчи в момента, е производство, което индустрията няма да има след две или три годни. Въпросът е дали проникването на възобновяемите енергийни източници ще бъде достатъчно бързо, за да се отговори на търсенето. Аз мисля, че няма да се получи“, добави той.

Томас не е сам в тази прогноза. Нещо повече, мнозинството от анализаторите очакват световната жажда за петрол и газ да продължи да расте, особено в Азия. Наскоро от компанията за енергийния изследвания и консултантски услуги Wood Mackenzie прогнозираха, че търсенето на суров петрол на континента може да нарасне с 25% до 2040 г. Като се има предвид, че Азия в момента е най-големият потребител на петрол, този ръст от 25% би бил значителен. В световен мащаб обаче производството ще спадне именно заради ангажимента на големите петролни компании за намаляване на въглеродните емисии.

Други анализатори отбелязват, че намаляването на капиталовите разходи, което почти всички петролни компании в света приложиха по време на пандемията, вероятно ще се отрази на тяхната изследователска дейност. Това може да донесе негативни последици за дългосрочните им перспективи за производство и дори да се стигне до недостиг на пазара. Ако трябва да бъдем, подобни притеснения имаше и по време на срива на цените през 2014-2015 г., но те така и не се материализираха.

В момента дългосрочните прогнози за петрола обикновено съдържат думата „пик“ някъде в началото на докладите. Има множество различни мнения за това кога световната жажда за петрол ще достигне своята връхна точка, но повечето експерти са на мнение, че този фактор е обвързан пряко с успеха на енергийния преход.

Наскоро Джон Кемп от Ройтерс обясни много добре мащаба на промените, които правителствата и индустриите трябва да предприемат в името на този преход.

По думите на Кемп САЩ са фокусирани върху намаляването на въглеродния отпечатък от производството на електроенергия. Страната е постигнала известен успех в превръщането на електроцентралите на въглища в такива на природен газ, както и в затварянето на други за сметка на нови слънчеви и вятърни мощности. За да постигне целта за пълна декарбонизация на американската икономика до 2050 година, заложена от администрацията на Джо Байдън, обаче ще бъдат нужни „много по-дълбоки и сериозни промени в енергийната система от тези, които са били въведени през последното десетилетие“.

„Въглеродната неутралност предполага някаква комбинация от улавяне и съхранения на въглерод, ограничаване на употребата на природен газ в производството на електроенергия и широка електрификация на сектори на икономиката, които все още разчитат на горене на петрол и газ“, казва Кемп.

Това е само един от признаците, че енергийният преход няма да бъде толкова лесен или директен, колкото много от неговите привърженици опитват да го представят. Тази сложност означава, че успехът на преминаването от изкопаеми горива към възобновяема енергия далеч не е гарантиран.

С други думи, масовото изкупване на активи от малките независими петролни компании изглежда оправдано, особено на фона на липсата на инвеститорски натиск, какъвто се наблюдава при лидерите в сектора.